НЯКОИ МИСЛИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА

Добрият и лошият национализъм*

Когато преди малко повече от година разговарях с ученички-мюсюлманки в едно малко село близо до Мадан, темата за забрадките точно беше станала актуална и в България. В цялото училище само две момичета носеха забрадки. Възможността това право да им бъде отнето те свързваха с „националистите“. В речта им ясно личеше разделителната линия между Ние и Те. В същото време защитаваха правото си на избор с въпроси като „Нали сме вече демократична страна?“ или „Нали влязохме в Европейския съюз?“. Този път в думата „Ние“ те включваха както себе си, така и всички останали граждани на България – дори и онези, които наричаха „националисти“. Тези момичета споделяха успехите на България и се чувстваха част от българската нация, когато говореха за бъдещето и за споделяните в Европейския съюз ценности. Гордостта от постигнатото от нацията и говоренето от първо лице са проявления на национализма. Стремежът да ограничиш правата на различните и да ги отделиш от нацията също е вид национализъм. Очевидно е, че става дума за две съвсем различни понятия, скрити зад една и съща дума.

Думата „национализъм“ в България е монополизирана от няколко политически и граждански организации. Споделяната от тях идея за национализъм с нищо не се различава от популярната в средата на ХІХ век национална идея, чиито елементи са българският народ, българският език и източното православие. В началото на ХХІ век обаче идеята за индивидуалната значимост и човешките права е споделяна от всички демократични общества. Затова днес изтъкването на езика и вярата като признаци за принадлежност към нацията носят след себе си разделение, а не интеграция. България не е и не може да бъде държава на православните българи. Всеки опит да се отреди на изповядващите източно православие българи специално място, което е непостижимо за неправославните и небългарите, е стъпка към разделението. Резултатът от това е намаляване на броя на гражданите, които използват „Ние“ за сметка на онези, които използват „Те“. Резултат също е отблъскването на големи групи български граждани от наистина важните общонационални цели – върховенство на закона и икономически растеж.

На този фон „другият“, „добрият“ национализъм е много лесен за описване – различни по етнос и вяра равноправни граждани, които живеят в една държава и споделят общи ценности за живота си в настоящето и в бъдещето. Национализъм е когато тези граждани заедно се гордеят от постигнатото и заедно се стремят към следващи постижения. Задължително условие за наличието на такъв национализъм е гражданите да споделят и общи ценности. Ако не всички граждани, то поне голяма част от тях.

Този национализъм е способен да обедини позитивната енергия на гражданите и да придвижи обществото напред – и към правов ред, и към икономическо благоденствие. За съжаление обаче този национализъм има редки проявления в България, защото обществото е силно разделено по ключови въпроси. Все още значителна група от гражданите са убедени, че т.нар. „възродителен процес“ е бил правилно политическо действие. Друга значителна група смятат, че е по-добре да дадеш малък подкуп и да си специален, отколкото да откажеш да дадеш и да си равноправен. Затова и „добрият“ национализъм е по-скоро посока, а не реалност.

Разликата между национализма, обърнат към миналото, и национализма, обърнат към бъдещето, стана очевидна и от аргументите, с които продължава спорът За и Против признаването на Косово. Чухме позиция, че България трябва да признае Косово, защото винаги в историята Сърбия е била враждебна към нас. Чухме и позиция, че България не трябва да признава Косово, защото сърбите също са православен славянски народ. На пръв поглед две противоположни позиции, които обаче създават повече разделение и врагове и не помагат с нищо на разумния разговор. А общото между двете позиции е, че и двете извират от онзи национализъм, в който историята, езикът и вярата играят главната роля.

„Добрият“ национализъм ще поведе разговора към въпросите за реалния избор, за общото бъдеще, за сигурността, за икономиката.

С други думи: Полезен е само национализмът, който извира от нещата, които можем да избираме. Вреден е национализмът, който е отвъд нашия избор. Гордостта и чувството за превъзходство от постигнатото, от споделените ценности, от общите планове са основа за градивен, ентусиазиращ и полезен национализъм. Разбира се, това е валидно само в общества, където нацията е съвкупност от граждани с общи ценности, общи планове за бъдещето и споделено разбиране за добро и зло. Когато национализмът извира от произход, история, език и вяра и когато нацията се обединява само по етнически и религиозен признак, тогава той е насочен повече към миналото и не може да предложи нищо полезно за обществото. Тези две начала вероятно не могат да съществуват отделени, но когато превес взима първото, обществото печели. Въпрос на избор – общото бъдеще или различното минало.

* – статия за последния брой на българското издание на Foreign Policy



33 коментара

  1. Хасан Бей Прищина

    Колко е важно източното православие, било днес, било през 19 в., е доста съмнително. Българският национализъм подрива основите на наднационалната православна общност в Османската империя, представлявана от Вселенската патриаршия в Константинопол. За националистите езикът е много по-сигурен маркер за принадлежност от изповеданието. Никой не би казал например, че Петър Парчевич е небългарин, само защото е бил католик. Същата работа с Георги Димитров (да, същия), чиято майка, познатата баба Парашкева е била протестантка. Онези в Мадан пък на националистически политкоректен език се наричат „българомохамедани“.

  2. Anonymous

    Интересен дебат. Струва си да се погледнат и другите автори:

    Густаво де лас Касас Полезен ли е национализмът?

    Антонина Желязкова Защо не харесвам национализма

    Димитър Бечев Дискретният чар на национализма

    Александър Николов Само негативи ли носи национализмът?

  3. Longanlon

    Все пак да не прекаляваме с толерантността:

    http://www.extremecentrepoint.com/?p=412

  4. Струва ми се, че повечето обсъждаме темата без да я познаваме. Вадим заключения, поставяме рамки, но не питаме турците какво мислят. А те рядко казват направо мислите си. Попаднах преди време на два форума – на община Ардино и на Кърджали Хабер. Там ще намерите другия поглед – на младите грамотни турци, гордеещи се че са такива. Те казват България е и нашата родина, но държавата ни е била тук 500 години. За държава визират Османската империя. За тах светът е ние – българи и те – муслюмани. Между муслюмани и турци поставят равенство. Помаците -> муслюмани -> турци. И им го вкарват в главите бавно и монотонно. Съпровождат го с нова джамия, помощи, стипендия на по-будните хлапета, но не за където позелаят, а за Саудитска Арабия – Ислямско право… Ако искаме да ги накараме да почустват България и българите част от тях пътят на „Турците в Турция“, „България над всичко“, „Резаците на сапун“, „Задължителен български език!“ не е най-добрият избор.
    Те те харесват ДПС, но се страхуват от него. А ДПС държи юздите изкъсо… Затова форумът на Ардино вече е в историята…

  5. Иван Бедров

    Longanlon, защо да не прекаляваме. Какво по-хубаво от прекалена толерантност – всеки приема другия, на никого не му пука как се носи и какво прави другия. Така се пести енергия за по-важни спорове.

  6. Nikolay

    Преди месец в Турция имах щастието да се запозная с едно момче, чиято майка е била жертва на възродителния процес и оттогава не е стъпвала в България. Той говореше прекрасно български – научил от дядо си в Кърджали и наричаше България най-красивата страна на света. Същевременно се смяташе за турчин. Доста говорих с него и една македонка и стигнахме до взаимното съгласие, че историята е за политиците и историците и е важно да се чувстваш гражданин на държавата, в която живееш и да се гордееш с постиженията й, а не да сочиш различните.

  7. Димо

    abc, „турците“ е въображаема категория. Има турци и турци, както има и българи и българи. Тийнейджърът от Кърджали е едно, бизнесменът от истанбулския квартал „Левент“ – друго, Феим/Петър/Бисер – съвсем трето. Толерантността и познаването на другия минава през отхвърлянето на родово-племенния език на национализма.

  8. димо, народите също са условни общности. Както и религията е далече от проповядваната в нея доброта, но и тя, и общностите са важни фактори. Тинейджърът от Кърджали и бизнесменът от истанбулския квартал „Левент“ се чустват чужди на българския народ и държава. Разбира се това е моето субективно мнение от прочетеното във форуми с 50/50 турци и българи. Толерантността минава през надраснатите страхове от миналото, доброто самочуствие, а не през отхвърлянето на родово-племенния език. Отношението на повечето българи към турците е, като това на щрауса към околния свят при опасност. Реалността е, че те съществуват заедно със своите претенции. Това, че ние се правим на слепи си е наш проблем. С риск да бъда обвинен в расисъз ще напиша, че въпреки всичко турците са работни, умни и гостоприемни хора. За разлика от циганите.

  9. Интересна статия! Още по интересно е, че за разлика от обикновено, този път няма толкова много клакьори. Но това е въпрос на друга дискусия. Сега по темата…. Аз определям себе си за националист и се гордея с това. То на практика всички са патриоти, но на практика не е така(Няма да се учудя, ако всички почнете с „И аз съм патриот“.) Какво е за мен и за моите съратници национализма? Често пъти съм попадал на различни статии за национализма- кой, какво, защо. Рядко се случва да са близко до истината. Или са прекалено крайни, или са с „червен“ привкус(нещо от типа „Аз съм националист“ и отговор втълпен от автора- „Ах ти, гаден нацист!“) Ето защо избягвам вече да чета такива неща. За да се разбере национализма, човек трябва да любов към Родината(ето защо глобалистите никога не са разбирали тази „идеология“). При мен нещата станаха постепено. Чувството на гордост, което те залива когато чуеш химна или „Шуми Марица”, или прочетеш за Аспарух, Борис, Симеон,Калоян……..Левски, Ботев, Раковски, Делчев, Груев, Александров, всеки път става по-силно и по-силно. И в един момент, осъзнаваш че за теб България, българското и родното са най-скъпото в живота ти(„Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе“ Хр. Ботев) А какво е национализма- какво представлява? За мен, национализма е да обичаш Родината, да се бориш за нея, да вложиш всички усилия в работа за Родината. Всеки си казва, че той е просто човек и неможе да помогне с нищо, но не е така. Принципи и идеали които да спазва, висок морал- това е пътя. Колкото до другите етноси…… Не искам да се бърка понятието „национализъм” с „шовшншзъм”. Никой не иска да мразим други народи. Аз повече от всеки друг би трябвало да мразя сърби и гърци, турци и румънци заради наглото и подмолното им поведение и политика срещу България. Но не го правя. Те са ми безразлични. Никога няма да кажа че са ми приятели или че можем да бъдем такива. Не! Не е възможно! Ние трябва да отстояваме националния интерес- чрез силна дипломация и културна пропаганда. Оръжието вече е на заден план. Македония е наша. Ние не може да я присъединим, но можем да им припомним кои са. Сърбите показаха, че така става(дядовците и бабите в Македония помнят царско време и българските флагове над Охрид, но младите се мислят за сърби)Ако ние вложим усилия и покаем истината на най-младите, след време Македония ще бъде наша.( Там, дека е текло, пак ке тече — един народ-една държава. — На въпрос към Ванга, дали България и Македония пак ще бъдат заедно). А сърби, гърци, румънци и турци да се гледат себе си, а не да се занимават с нас. Защото над Сливница още кънти атаката „На нож”. За България какво да кажа….. За мен, приятел е всеки който спазва горните идеали. Дали е арменец, еврейн, помак-няма значение.Вероизповеданието също не е от значение. Всеки може да вярва в каквото иска.(Въпреки това съм „За” въвеждането на „Вероизповедание” в училище- по скоро като час в който се изучават народни обичаи и традиции) Но има проблем който всички премълчават, защото са мишки и ги е страх- турците и циганите. С тях какво правим? Въпроса с турците е пределно лесен- ликвидация на дпс. Така всички проблеми горе-долу се решават. Строг контрол от страна на Комисията по вероизповеданията- контрол на постъпващите пари и литература към главното мювтийство. Сваляне на новините на турски и намаляване на звука от джамиите. Строг контрол над всякакви училища и клубове които правят. Така ще се премахне влиянието на СА и други такива елементи в България. А циганите? Това е болна тема. Най-добре би било да ги качим на един влак и директно към гр. Мангалия, Румъния. Обаче `де го тоя късмет?! За циганите прилагаме мерките взети от Италия и успешно прилагани там. Лишаване от лични карти(гражданство)- нямат право да гласуват. Без право на постоянно жителсто в районите на градовете- освен когато нямат осигурена работа с постоянен доход. И други мерки все в този дух….. Ми, това беше от мен. Ако имате въпроси или някакви възражения пишете на имел- player_m@abv.bg или пишете коментар тук.

    P.S.: Извинявам се, ако има допуснати правописни грешки.

  10. Димо

    Как така са условни общности, пък уж всички имат някакви колективни аспирации? Мога да разбера какво искат да постигнат индивидуално (напр. да свлалят гадже, да си направят къща, да гепят мангизи отнякъде), но въобще не ми е ясно какви „претенции“ имат като колектив „турците“ отблизо и далеч. Мога да кажа, че и мнозинството българи се чувстват чужди на българската държава, имайки предвид как последната се грижи за правата им. Сългасен съм напълно за надживяването на страховете от миналото, но това само потвърждава нуждата да се оттърсим от мисленето ние-те или, да цитирам Ленин, кой-кого.

  11. Димо

    Михаиле, предлагам ти да се разходиш до Република Македония и да охладиш малко страстите. Що се отнася до закриването на ДПС или изселването на циганите, може би си спомняш през 80-те как подобни държавно-репресивни мерки „разрешиха“ етническите проблеми на България. Като попържаш сърби или гърци, спомни си кой подпомагаше твоите герои Раковски и Левски. Сещаш ли се кой беше княз Михайло Обренович например?

  12. ХАХАХА!!! Мили ми Димо!! Бил съм в Македония около 7 пъти. 4 за последната година(бях и при г-Н Каров-евала му), както и 3 пъти в Западните покрайнини. Знам как ме посрещат старите хора, как пазят българските си учебници и паспорти и как младите ме гледат на кръв. Тъй че, коментарите по тази тема, по-внимателно! Колкото до дПс и циганите- мерките не са репресивни! Да е казъл някой, че ще има танкове, убийства и др. такива? Не казвам да оставим турците без глас, а просто да премахнем проводника на чуждо влияние. Какво пречида се каже- в парламента има 5 места, за представители на етноса и готово. Те си ги избират. А за циганите, както казах, мерките вече се прилагат в Италия.

    Какво за Обренович? Той е създател и основател на великосръбската идеология. С удоволствие подкрепям протестите срещу паметника му, тук в София. Даже съм готов и 10 пъти да се подпиша против това „нещо“. Сърбите са ни „подкрепяли“(крайно силно казано) когато им изнася- имат война с Турция- българите са им първи приятели ако се бият на тяхна страна. Когато сключат мир с турците- опааа, българите са първи врагове. Да не говорим за гръцките фанариоти и върха на нахалството на Гърция през 1925. Ами стотици хилядите изклани българи в 3те части на Македония от сръбски и гръцки чети? Палежите на Кукуш, Велес, Преспа? Обезбългаряването на Цариброд, Ниш и Босилеград? Или пък близо 70 000 изселени от Добруджа заради желанието на Румъния там да бъдат заселени власи?

  13. Димо

    Прекрасно, че си бил в Македония. Иди пак и попитай „младите“ дали се чувстват „сърби“, както твърдиш ти. После тръгни да преброиш българските знамена по къщята.Между другото град Преспа няма, така че се чудя какво е горяло толкоз. Талев нарича Преспа родния си Прилеп.

    Административната репресия – забрани, прогонване, принудителни мерки – са си чиста проба репресия. Бетер любимите ти сърби в различни периоди на тяхната история. И да има пет запазени места за турци в парламента, ясно е, че в преобладаващо турските райони пак ще си се гласува за ДПС и партията ще спечели допълнителни места. Освен ако не желаещ да лишиш от пропорционални изборни права 800 000 български граждани.

    Княз Михаило спонсорираше и първата и втората легия. Раковски му беше дипломатически агент, както и на гръцкото правителство. Фанариотите са жителите на квартал Фенер в Истанбул и нямат нищо общо с нахлуването в Петричко през 1925 г.
    Чети историята по-внимателно!

  14. Ех Димо, Димо! Сигурно ти е много тежко. От къде пък го намери това с този българомразец, да помага на Раковски? Като знам сръбския нрав, представям си какво е било….С две думи, дори и това да е вярно, то всичко което е правил сърбина е било в негов интерес и в интерес на измисленото му кралство, а не защото сме ме били симпатични. Ето ти поздрав http://www.vbox7.com/play:8f8c87f8
    показващ как трабва да се постъпва с анти-бългаско настроените сърби.
    Колкото до фанариотите- стига си се правил на ударен! Много добре знаеш за какво говоря! За грандоманската политика на гърците. Добре знаеш какво са били гръцките училища, какво са правели гръцките владици. А 1925 няма общо с фанариотите, а ти давам пример, до къде стига нахалството и лицемерието им.

    P.S.: Искам да цитирам Анри Пози, по-точно части от неговата книга „Войната се завръща“

    „Написах тази книга, за да може да узнае истината Франция, моята родина, страната на свободата, правдата и справедливостта, но която политици и една продажна преса държат в пълно заблуждение.“

    „… В 1918, когато стана сръбска провинция, Македония имаше повече от 700 църкви, параклиси или манастири, обслужвани от близо 900 духовници; 86 гимназии и прогимназии с 2800 ученика, 460 преподаватели, 556 първоначални училища с 33 000 ученика и 850 учители. Църквите притежаваха- в стари ръкописи, златни предмети, статуи, икони, фрески- ценни богатства дело на 1000 години македонска култура и мисъл.
    Черквите, манастирите и училищата бяха конфискувани; всички свещеници, монаси, преподаватели бяха прогонени, затворени или препратени в стара Сърбия. Събраните в църквите и манастирите богатства, на които самите турци не посегнаха бяха напълно разграбени.
    В Скопие, Щип, Велез, в двайсет селища около тия градове, в областите около Охрид и Гевгели аз намерих в училищата сръбски учители, в черквите сръбски попове. Когато запитах последните какво е станало с тази и тази скъпа икона, тази и тази статуя, с тия и тия фрески, за съществуването на които бях осведомен, те ми отговаряха – всички, без изключение – „Отнесоха ги в Белград“. …“ (стр. 88)

    „… Нещо повече:Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на Български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени.
    В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата „Св. Димитър“.- Какво ги направиха? – попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това.- Хвърлиха ги във Вардара – ми отговори.

    И едно от мен–> Пази Боже, сърбин да ти е „приятел“!

  15. Съжалявам, че толкова се отдалечаваме от темата, но просто се изнервям когато накои коха забравят историята. Защото ако човек не се учи от нея и не взема примери, той няма бъдеще. Сигурно ще ми излезнете с довода, че всичко това е минало, че сега сме век на общностите, че всички сме приятели и др. такива. Но нещата просто не са такива! В последните години все по-ясно и открито става анти-българското поведение на кръгове и в трите ни съседни страни. Инцидентите в Скопие с плочата на Мара Бунева, във Велес- с г-н Драги Каров и Виктор Канзуров, в Сърбия с уволнените българи заради посещения на Българския културен център и с ареста и осъждането на двамата българи заради „скъсано знаме“. В Гърция положението не е никак по-розово. В селата в Егейска Македония все още има българи, но страха от това да разбере някой, става все по-голям. Няма държавна политика за защита на българското население на Балканите и това допринася за случващото се. Крайно време е президента, премиера и мин. на ВР да се размърдат.

  16. Димо

    Нерде Княз Михайло, нерде Анри Пози, нерде Виктор Канзуров. Недей да прилагаш любимата македонистка тактика ‘копи-пейст’, а помисли критично. Факт е, че доста наши възрожденци – Раковски, Каравелов, Ботев- пребивават в Белград под крилото на княза. Факт е, че има план през 60-те години на 19 в. за българо-сръбска монархия. Конфликтът между двете национални програми избуява чак през 80-те години на 19 в., за да заглъхне със създаването на Титова Югославия и македонската нация. В интерес на истината националистите от Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ) около Добрица Чосич правят увертюри към Тато за съвместни действия по посока на Македония. Същата работа при Милошевич, който пускаше в нач. на 90-те намеци за дележ на Вардарско – както към Мицотакис, така и към българските правителства.

  17. Нещо не мога да разбера, какъв е проблема ти? Давам ти доказателства и примери! Колко по-критично от това? С Виктор говорихме във Велес. И какво стана 1 седмица по-късно(след поставянето на паметника)-заплахи, арести, погроми. Какво повече искаш? Не ти ли е достатъчно? И убити ли трябва да има? Пак ти казвам, те боклуци- сръбските владетели- изобщо не ги споменавай. Черноземски показва какво трябва да е отношението към тях. Къди ги с тяхното покровителство през Априлското въстание или прес Кресненско-Разложкото? До колкото сам знаеш, поне би трябвало, теорията за обща държава със сърбите(както и за обща с Румъния или за дуалистична монархия с Турция) бързо е забравена. Тя е прокарвана само като временен вариант до освобождението на България и за кратко след абдикацията на Батенберг. Мисля че Пози и съдбата на много дейци на ВМОРО говори достатъчно за отношението на сърбите. Колкото до глупостите на комунистите, мисля че трябва да бъдат оставени без коментар. Съвместните действия са за обединяване на трите части под лоното на Югославия. Добре че нашите държавници не са я направили тая простотия.

  18. Съжалявам за няколкото грешки в текста.

  19. Димо

    няма проблем. Разказваш ми история за днешна Република Македония, която няма никаква връзка с написаното от Иван Бедров или пък с особата на Княз Михайло. Ако някой ти пречи то това би трябвало да е министър-председателят на РМ, Никола Груевски, някогашен служител в Балканбанк, собственост на небезизвестната МУЛТИГРУП. Прати го прочее Черноземски да се разправи със „сърбоманите“ от ВМРО-ДПМНЕ. Не виждам за какво ти е крива днешна Сърбия. Нито пък защо е нужно да маскарим княза Михайла, само задето е сърбин, при положение, че е плащал масрафите на българските деятели.

  20. Ти да не си с фамилия завършваща на „ич“ или „ски“? Излагаш се страшно много с тия сръбски мекерета.

    „Многажди сме мислили да напишеме политичъските отношения Сърбскаго княжества с България в днешните времена… Нъ преважни причини въздържавали са нас досега от това ни намерение. Първа же и главна причина е била, че описавши самая истина и неискрений ход политици того княжества към българите, неизбежно би било да се появи едно голямо незадоволствие и студенина в последните, къту унеправдани и изложени на завладетелната хишта [иштах – апетит] първих….
    Интелигенцията навлече и неопитното правителство да убрати вниманието си за разпространение на границите не по правий и естествений си ход към Босна и Ерцеговина де живее негов чист сърбски елемент, нъ кам Видин и София, сърцето на България! Присвоените в последните времена няколко окръжия от българ. Морава до Тимока, кои още отчясти говорят чист български язик, а отчясти помесан със сърбски, доказват явно наша реч и то е живо доказатълство хода сърбскои неправеднои към нас политици. Видин ся сматря и мисли от нашите братия сърби за тяхно неотбежно за в бъдущност притяжание…“ (Из статията на Раковски „Сръбската политика относително на българите или мечтаний покрит пансърбизъм в турска Европа“, писана вероятно през 1863-1864 г, т.е. по време на управлението на княз Михайло.)

    Стига си се правил на много велик! Като толкова ги обичаш, отивай в Сърбия да им целуваш гробовете.

  21. Ако трябва да търсим приятели и съюзници на Балканите, то това са хърватите и албанците. Историята показва, че винаги сме били заедно и с общи цели. Косово не е Сърбия. :))

  22. Последно от мен по темата и приключавм…. Единствените сърби, към които трябва да се отнесем с уважение са Вук Караджич и Доситей Обрадович. Караджич пръв издава български народни песни (и то от Македония, като ги нарича „български“); творби на Доситей Обрадович нееднократно са използвани през Възраждането;

  23. Димо

    Това че се нахвърляш върху моята скромна личност показва едно – липсват ти аргументи по същество. За копи-пейста мисля, че вече ти обърнах внимание.

    България няма по-истински съюзници от собствените си граждани – от който и да е етнос, пол или раса. Дано успее да ги спечели най-накрая! Както казах и по-горе, имам скептично отношение към юнашки обобщения като „сърбите“, „турците“, „албанците“, „хърватите“. Но щом ти харесва да мислиш опростенчески … твое право си е.

  24. Аха! Значи немога да цитирам Раковски?! Какво сега, да му взема интервю? Или да ти донеса оригиналните статии? Или пък дай да забраним всички стари неща и нови да напишем, та да няма копи/пейст.

  25. змей горянин

    димо, личи си, че си интелигентен човек, но според мен не си прав за някои неща. на всички е ясно, че има и добри турци, и добри сърби, и добри цигани. въпросът е дали те с някои свои действия не вредят на България. един добър турчин, както и лошия турчин, има право на глас. но и двамата ще пуснат бюлетина с цвета/номера на ДПС, без да се замислят дори за миг. и какво става? меди доганов (агент сергей) пак ще манипулира 4 години властта в България, ще прибира лъвския пай от евро-парите, ще си купи може би и самолет, а за тези 4 години ще влезе около 4 пъти в пленарната зала. не искам да давам оценка дали работи за себе си и „кръг от фирми“ или за турската държава, но съм убеден, че не прави нищо полезно за нашата държава.
    при циганите полжението е малко по-различно, те гласуват за доста партии и част от тях го правят по лична нагласа, а не заради пари или религия, така че не искам да обобщавам, но мерките, които е предложил Михаил, са едно приемливо решение. едва ли той има предвид всички цигани да останат без документи, вероятно става дума за паразитите (а те са около 98%, не претендирам за точност). друга мярка е да се дават помощи за многодетни семейства, само ако децата ходят на училище. въобще могат да се измислят начини за справяне с проблема, които не нарушават човешките права, макар на пръв поглед да изглеждат репресивни (най-вече за представители на хелзинкския комитет, олио да ги попари).
    колкото до сърбите, един сърбин може на маса да е голям образ, да е готов да ти помогне, но трудно ще намериш такъв, който да няма великосръбски претенции.
    а за това, че българските граждани са равни, без значение от расата им – наречете ме тесногръд, но не обичам да виждам черни из България… виждал съм ги да правят мизерии и след това нагло да се обясняват на сравнително добър български език.

  26. змей горянин

    относно статията на Иван Бедров (по стечение на обстоятелствата я прочетох, след като пуснах 1вия коментар):
    г-н Бедров, съгласен съм, че религията не трябва да е предмет на национализма (аз самият не съм вярващ, макар да празнувам Великден, Коледа и други православни празници). коментарът на хасан бей прищина е много точен. но трябва да се има предвид, че мюсюлманската религия във вида, в който се проповядва у нас, приобщава изповядващите я към обща нация, в случая турската. за мюсюлманите у нас нямат значение цвят на кожата и език, важна е вярата и те я смятат за „турска“. и в народните ни песни всъщност е така – няма „християнска и мюсюлманска“, а „българска и турска вера“. трябва политика по проблема, защото може да се окаже, че не е далеч моментът, в който мюсюлманите у нас ще поискат автономия и не ми се мисли кой ще ги спре…
    нямам нищо против да си изповядват религията. но нека знаят, че тя не ги прави не-българи (същото се отнася и за циганите)!

  27. Димо

    Щом проблемът е ДПС, а не турците като такива, нека и българските партии да се съзтезават за малцинствени гласове. Могат да се сърдят само на себе си, че 19 години вече са оставили част от българското общество на местни феодали като споменатия Доган (всъщност Агент Сава).

    Що се отнася до циганите, те имат точно толкова права, колкото всички останали български граждани. Това включва и права по линия на социалното подпомагане. Проблемът е, че държавата е абдикирала и вече второ поколение при тях не е стъпвало на училище. Щем не щем, пътят е интеграция, не репресия. Останалото е бош лаф. Циганите да й бяха проблемът на тая страна …

    Не питая никакви илюзии спрямо сръбското общество (вижте само кой стана кмет в Белград), но просто не виждам по какъв начин днешна Сърбия вреди на България.

    Може да не ни е приятно да гледаме африканци по улиците на София, но един ден България ще почне да привлича много мигранти, точно както се случи с Гърция от 90-те нататък. Просто резултат от членството в ЕС и постепенното замогване. По-добре да сме подготвени и да измислим интелигентни политики за интеграция, отколкото да си крием главата в песъко като щрауси.

  28. Anonymous

    Много слабичка статия, бе Бедров. Иначе има някакъв смисъл, ама…

  29. змей горянин

    димо, с част от коментара ти съм съгласен. мненията ни се припокриват за дпс и емигрантите.
    относно циганите – не виждам кое е репресивното в мерките, които съм предложил. напротив, те ще са полезни за обществото ни сега, както и в бъдещето, а ще са полезни и за малките циганета, които сега не ходят на училище и се обричат на мизерия и може би затвор. разбира се, законите няма да важат само за циганите.
    за сърбия – ето тук виждам разликата между моето и твоето разбиране за национализъм. ти явно мислиш за гражданите на България, докато аз желая добруването на цялата ни нация (или етнос, ако твоето разбиране за нация е друго). да, сърбия днес не вреди на България като държава и на населението на България като държава, но вреди на част от българската нация, която населява БЮРМ и сърбия, не мисля, че ще го отречеш.

  30. Димо

    Е, явно мненията ни наистина се припокриват. Само че, ако институциите почнат да водят проактивна политика по отношение на ромите, това ще е свързано с преразпределение на средства и неминуемо ще има съпротива сред българите. Може би има правен механизъм да се обвържат социалните помощи с посещаемост на училищата (което е съмнително), но истинската интеграция минава през десегрегация, създаване на работни места, програми за трудова квалификация, държавни жилища. Ако оставиш циганите на самотек е лошо, както показва досегашният ни опит, ако тръгнеш да ги интегрираш пък рискуваш да разбуниш духовете сред мнозинството …

    Дори за Република Македония не съм сигурен, че Сърбия е главният проблем. Ако някой пречи в момента на комшиите, това е Гърция – сещаш се защо. Неуместно е и да търсим сърбомански заговори из Скопйе. На власт е правителство, което не таи никакви симпатии към Белград.

  31. Anonymous

    гудю

    Да поспрем малко с тия религии, че досадно става вече. 95% от българите сме атеисти и при турците е същата работа. Циганите са още по-рационални, при тях са 99%.
    Ако някой на думи се пише вярващ, вие пък не му вярвайте.
    Тия, дето за половин час прочитат една страничка, официално ги водят грамотни.
    Оставете назад историята. Не може все с примери отпреди сто години да се аргументираме. Глейте съвремието. Нашият най-голям душманин, враг на всичко българско – Русия, въобще не е обект на вниманието на пишманнационалистите в политиката.
    Всъщност те са толкова националисти, колкото българите сме религиозни. На думи. Поза. Под позата са си червени милиционери.

  32. Алекс

    Докато има хора, живеещи с мисълта, че има българи, а край българите дебнат само и единствено „чужди“ хора – в засада, то проблемите на Земята само ще се множат и усложняват. Предложенията за апартхейд не искам да коментирам въобще, личи си ефектът на пропагандата и заслепяването от крайностите. В крайна сметка всички хора сме едни и същи навсякъде, просто сме родени на различни места. Вместо да впрегнем способността си за разум в усилия за обединение, ние пак се делим по наложени политически и измислени културни категории. Не е ли време да пораснем?

  33. Минувач

    Само в здрава национал-социалистическа диктатура е спасението на България! Обградени сме от врагове, майната му на славянство, православие и пр. илюзии. Няма добър и лош национализъм, разликата е в степента на изява. Сърбия е враг, Турция, Гърция и Румъния също! Скопският режим също! ЕС е смърт за нас, Русия – враг, поради просърбските си позиции,изобщо геопилитическата обстановка е отвратителна.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *