НЯКОИ МИСЛИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА

Репортаж за трите хаш – Валери Петров

Минути за поезия, провокирани от вашите коментари към предишната ми публикация Защо така бе, другари терористи?

В коментарите в този блог, както и в Mediapool, някои от вас предложихте да си припомним творчеството на Валери Петров. Редовете по-долу са писани за едни други години, но удивително съвпадат и с днешната дейстителност. „Антибългарската кампания“, както виждате, ни е нацелила отдавна.

И така, enjoy:

Репортаж за трите хаш

„Кои книги, напоследък,
радват се на просто редък,
изумителен напредък.
Тези книги , тези книги
с убийства и интриги
дето, ха де, затвори ги,
докато на „Плана „- 5
нашият майор напет,
стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които
водят към едно корито,
ужким старо и разбито,
но което, щом по цинка
той го тръкне с пуцинка,
ще открие начертан
план на мотопед „Балкан“,
който вража нам държава
жаждува да притежава.“
„Тука действа вража шайка!
Вашта майка, нашта гайка
сте направили нарочно
с болта да не пасва точно.
Тук заводът за обуща
някакви кошмари пуща.
Там изписва института
срещу западна валута
уред обявен за брак
във века на Гей – Люсак…
там измисля се батерийка
за откриване Америйка.
Тук талант е съкратен
и заместен с кретен…“
„И вълна вълната гони, към различни пентагони
и различни пентагони свиват рамене с пагони,
наш не е, не е и наш…
Е, тогава кой е той
този предан нам герой,
спъващ сам по почин свой
болшевишкия им строй.
„Някой некадърник наш,
скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш.“



31 коментара

  1. Anonymous

    Има ли конкретна причина да не бъде публикувано цялото стихотворение?

  2. Иван Бедров

    Не

  3. Anonymous

    Видяхти ли сига кво стана, видяхти ли! Кат ни слушати Царя, кат нищети да си сминити чипа тъй ши й то. Каза ви Царя да ни фърляти боклуци от балконити, каза ви да садити борчита, а вий кво направишхти! Вместу да садити борчита, вий изтръгнахти фиданкити, дету самият Цар ги беши засадил.

    Царят ви поструи чишмички, за да пийти бистра вода до насита, а вий кво напраихти, а, кво напраихти? Фърлихти си там изцапанити гащи и бутилькити от мастикатъ, дет я изпихти, докату хулихти своя Цар. Ей туй напраихти, а посли са почнахти да съ жалвати, чи ви било мръсну и искати Царя да ви почисти мръсотийти. Ей заради таквиз простофунгьелли ши са стопат ледницити и сичката помийа, деть сти я създали, ши ва залей! Ши ва залей!

    И тъй ши й, щоту обругахти нашия Цар, Господ да го поживи! Покайти са, дяца, покайти са, дордету не й късно!

    (Баба Коконица)

  4. Красимир Кабакчиев

    Няма спор, че Валери Петров е талантлив автор. Но не бива да се забравя лоялността му към комунизма. Това негово произведение нямаше да стане публичен факт навремето, ако не беше неговата преданост към комунистическата власт. Да не говорим, че тогава имаше далеч по-силни прояви на критика срещу комунизма и неговите представители – Р.Ралин („Люти чушки“), също така и лансиран, и накрая пощаден заради вярност към комунизма (минало на ремсист, комунист и пр.).
    Разгледах някои сайтове за Валери Петров. Бие на очи липсата на информация (очевидно умишлена) за комунистическото му минало. Направи ми впечатление това: 1960 г. излиза поемата му „В меката есен“, за която получава Димитровска награда. Какво точно пише в нея?
    Да припомням ли какви възхвали до небесата се ляха през последните 18 г. за Блага Димитрова, защото се писа „синя“. А „поемите“ във възхвала на комунизма, Сталин, Димитров и т.н. бяха удобно „забравени“!

    Но искам повече да обърна внимание на днешния ден, в който НЕОКОМУНИЗМЪТ СЕ НАДИГА!
    И поради безхаберието на индивидите, 18 години писали се антикомунисти, демократи, „сини“ и прочие, а оказали се едни кръгли безхаберници, които не само не можаха да осъществят декомунизация, но дори едни досиета не можаха да отворят. (Някой ще каже: че те не са искали да ги отварят – и ще е прав.)
    Ето пример за надигането на неокомунизма и за тоталното безхаберие на наблюдаващите процеса.
    Така наречен директор на институт при БАН, член на така наречения президиум на ВАК (научно-кадрови орган, всъщност една политически грубо пристрастна групировка), така наречен професор и така наречен член-кореспондент е лицето с точното име Проданов, което в свои съчинения, представяни като „философски“, отрича сталинизма – неговите зверства, десетките милиони жертви. Аналогично поведение, отричане на Холокоста, води в повечето страни от ЕС до ЗАТВОР, дори дългогодишен! А тук няма кой да поиска от този каквато и да било сметка! Руснакът Юхновски го награждава!
    Агент „Гоце“ е избран от общата популация! Но защо академичната мълчи за Проданов?!?
    Четете други мои съобщения и статии тук: pueron.org/pueron/forum/forum.asp?FORUM_ID=1; kkabakciev.blogspot.com; geocities.com/kkabakciev_politart1.

  5. komitata

    Ей, браво Иване. Откога ме мързи да го открия това стихотворение по повод антибългарската кампания. Ама не е май цялото а?

  6. Иван Бедров

    Толкова намерих. Помагайте за повече.

  7. Nikolay

    Едно е сигурно – цялото го няма в нета. Доста се поразтърсих. Остава библиотеката. Но е хубаво стихотворението. А за политическите убеждения и принадлежност на Петров…не мисля, че мястото на спора е тук.

  8. Красимир Кабакчиев

    Във връзка с Nikolay – „за политическите убеждения и принадлежност на Петров … не мисля, че мястото на спора е тук“.
    Значи, мястото на Валери Петров е тук, когато се обсъждат виновните – световният тероризъм, световният империализъм, вражеските радиостанции, годишните времена и т.н., обаче изведнъж мястото на спора става съвсем друго, когато трябва да се попита за Валери Петров!?!
    Именно заради този типичен български манталитет – или комунистически, или най-малкото безхаберен спрямо престъпленията на комунизма, тази днешна така наричаща се държава е на това дередже – повече от жалко в морално отношение! Не, ами, направо казано, позорно!
    Защо ли?
    Защото, например, тъкмо в това лице (Валери Петров), съвсем хипотетично, българите би трябвало (трябваше) да могат да открият своя Хавел. Но не го откриха. Защото Валери Петров не само не е Хавел. Той няма нищо общо дори с добрите комунисти – вж. по-долу! Валери Петров е един ортодоксален комунист, който през 1990 г. се нареди в редиците на най-ретроградните: рамо до рамо във ВНС с Добри Джуров, Андрей Луканов, Станко Тодоров, поемащия вината с мезета Филип Боков и т.н.
    Заради тази червена шайка – разбира се, много по-голяма (тези петимата са дадени тук само за пример), тази „държава“ се превърна в първата, в която комунисти спечелиха свободни избори! По тази причина тя беше веднага напълно игнорирана от света, и остана в морално отношение напълно изостанала спрямо Вишеградската тройка!
    Едва събитията от 1997 г. я върнаха в мача, така да се каже. В който тя днес отново губи. С около 1:5.
    Да, именно Валери Петров трябва да се обсъжда тук! И не, защото е комунист. Комунисти са и Имре Наги, Дубчек, Свобода, Франтишек Кригел и т.н. Можем да впишем тук и Горбачов. Но днес те – поне това важи с пълна сила за първите четирима – са припознати в държавите си за истински герои, въпреки че са били комунисти!
    Посочете, моля, един български комунист-герой, от ранга на гореизброените! В смисъл на „борец за комунизъм с човешко лице“ – доколкото изобщо това е възможна мисловна конструкция!
    Не можете да посочите! Но поне не пускайте капаците пред очите, когато трябва да се артикулира истината за жалката българска нация – в т.ч. и комунисти, и некомунисти!

  9. Nikolay

    Специално Валери Петров не мога да коментирам, защото нито съм запознат подробно с биографията му, нито съм бил разочарован от това, че е застанал рамо до рамо с Джуров. Разочаровани са били баща ми и дядо ми. Аз тогава съм бил на 5 години. Сега ме вълнуват други неща, а не събития отпреди 18 години. Идеята ми е, че за мен Валери Петров означава гениален превод на Хамлет и нищо друго.

  10. Иван Бедров

    Така и така подкарахте разговора в тази посока – за мен Валери Петров е две неща: преводачът на Шекспир и един от орденоносците на Първанов. Имах и една негова книжка преди много години – „Копче за сън“ и с това, признавам си, се изчерпват познанията ми. Чел съм някои от страхотните му преводи на Шекспир, но в гимназията и университета ни караха да ги четем в оригинал и така пак се разминах с него.

  11. Anonymous

    От Алеко:
    Много „праволинейно“ я подкара другарю Красимир Кабакчиев.
    Валери Петров е най-добрият преводач на Шекспир в България – и защо, предраги Кабакчиев?
    Защото беше един от тримата членове на Съюза на писателите, които не подкрепиха протестната телеграма срещу Солженицин. Точно след тази високо „интелектуална“ сценка В. Петров се изяви като преводач. Защото беше забранен да се издава.
    За мен (лично) са достатъчни неговите преводи на Сонетите на Шекспир. Или пиесата му „Честна мускетарска“.
    Останалото е вечния човешки разговор за несъвпадението между житейското поведение на писател (поет) и написаното от него.
    Нека разделяме нещата – нещастникът Валери – използван като депутат във ВНС и поетът и преводач Валери Петров.

  12. Красимир Кабакчиев

    „Валери Петров е две неща: преводачът на Шекспир и един от орденоносците на Първанов.“
    Точно това е и същественото, и най-най-жалкото! Ако беше някакъв писател-драскач, каквито бяха (и са) 98% от „писателите“, ако беше някакъв политик-неграмотник, каквито бяха (и са) 99%, щяхме да махнем с ръка – остави го, комунист! Та дрънка!
    А той – интелектуалец (но вж. по долу), талантлив писател, поет и преводач! Не е да е бил закопчан в соцлагера и да не е видял света! Не е да не е имал възможност да разбере за какво става дума! Тъкмо напротив!
    Е, добре, тогава защо, когато в края на 1989 и началото на 1990 г. целият нормален свят гледаше с надежда към България и смяташе, че и там комунистите ще бъдат изметени, този – интелектуалец, хуманист (такъв е в произведенията си), талант и т.н. – застава рамо до рамо с червените варвари? Рамо до рамо с върховните потисници на свободата (Лилов и пр.), с пряко провеждалите възродителния процес (Джуров и пр.), с кланящия се пред мавзолея на българоубиеца Гошо Тарабата Луканов и т.н., и т.н.!

    Затова възниква въпросът: всъщност това интелектуалец – истински – ли е?

  13. Anonymous

    Алеко до Кабакчиев
    Е? И?
    Като срещна стих или превод от В. Петров да не го чета ли?
    Що за измислена дума е това – интелектуалец?
    Всяка една политическа проява на Стефан Цанев предизвиква повици за повръщане. Ама неговият стих „кой вървя след Сталин и кой след Прокопиеф“ е великолепен.

  14. Anonymous

    Извинявам се за неволната правописна грешка – Прокофиев си е Прокофиев.

  15. Красимир Кабакчиев

    Отговор на Алеко.

    На устата ми беше да посоча факта – че Валери Петров е един от тримата (заслужава да посочим имената на другите двама – Радой Ралин и Гочо Гочев), които отхвърлиха искането да бъде заклеймен Солженицин. Нека да обясня, че бях свидетел на събитието (макар и тогава „само“ 20-годишен), че не съм на 23 като колегата по-горе (синът ми е 7 години отгоре) и че самият аз съм преводач (от и на английски – така че знам за какво става дума).
    Но не намирам да е в полза на който и да е поет да приемем правото му на раздвоение на личността без да е налице психопатология. Защо да трябва да (точен цитат) „разделяме нещата – нещастникът Валери – използван като депутат във ВНС и поетът и преводач Валери Петров“? Напротив: талантливият преводач на Шекспир трябва сам да познава и да прилага в живота понятия като чест, достойнство и прочие! А да допуска да бъде маша на архизлодеите е още по-неприемливо!
    __________
    Впрочем Радой Ралин вероятно е бил много точен, когато е казал: „Зайчето Валери пише и трепери“.

  16. Anonymous

    Въпросът изобщо не е до Валери Петров.
    Не трябва да се отъждествяват нещата, описани в дадена книга, с личния начин на живот на автора на същата тази книга.
    Възприемането при читателя е винаги личностно. И няма взаимовръзка с биографията на автора, а е свързано само с индивидуални размисли по прочетеното.
    Въз основа на професионални познания би трябвало сам да знаете за разминаването между внушени от даден автор норми на поведение в книга и поведението на същия този автор в личния му живот. Ако не се сещате за конкретни примери – бих могъл да ги подскажа.

  17. Задунайский

    Мога ли да добавя нещо несъществено – до Луканов, Станко,Нешка,Светлин,Румен Воденичаров, В.Петров, Мръчков (прокурора на възродителите)и т.н., беше застанал и …..Радичков..
    На завет, уютно,с имунитета му, в мекото кресло на парламента, защитен от всякакви изненади. Горките, те всичките до един не спяха, страхувайки се, че сега ще им отговорят със същото – арести, изселване, затваряне на топло в концентрационни лагери и затвори, убийства без съд и присъда.
    Сега, давайте, за големия Радичков..

  18. Красимир Кабакчиев

    Добре, ето пример: свещеник, който краде. Но изнася прекрасни проповеди. И какво? Разделяме ги. Единият краде. Другият не само не краде, ами даже напътства да не крадем …
    Лека нощ засега! Утре пак ще съм тук, ако има за какво да се говори.

  19. Anonymous

    за Задунайски, Кабакчиев и всеки следващ:
    – имате нещо против Франсоа Вийон, Балзак, Кингсли Еймис, Тургенев и т.н.??
    – или искате непременно да обесите говорителя на лошите вести?

  20. Anonymous

    това стихотворение според мен е конюнктурно.пасва на всичко във времето.партията не греши!
    Има издънки,обаче! материала е лош.
    преди 30г звучеше инак.

  21. Anonymous

    за кабакчиев
    свещенникът открадна от мен.
    Слушам и проповедта му.
    вие сте на ход.

  22. Радан Кънев

    Хехе, винаги се разгаря жесток спор, когато се спомене / цитира Валери Петров.

    Тъй като аз съм доста запознат с творчеството му (и авторско, и преводи – Шекспир в оригинал ми е непосилен), си имам и мнение:

    1. Валери Петров е гений. Ни повече, ни по-малко. Истински титан на поезията, уникален, разпознаваем от три думи, не е нужен цял стих, признат като преводач далеч извън България (което си е чудо само по себе си).

    2. Валери Петров е забележителен сатирик, с онази способност да каже триста страници в две думи и половин интонация, която е прочее присъща на мнозина интелектуалци-евреи, независимо на какъв език пишта. Да, сатирата му никога не е била яростна и дори често е била конюнктурна но това не е творчески въпрос.

    3. Валери Петров е хуманист от висока класа. Човекът, любовта, смъртта, силата и слабостта са невероятно развити в поезията му. Когато не е политически обременена (а тя често е), може да те разтърси до петите. Но…

    4. Валери Петров е комунист „в червата“, тъпоумно убеден от пубертета до дълбока старост, че „някакъв вид“ комунизъм трябва да бъде изнамерен, за да бъде светът по-добро място. Хиляди разочарования не променят това, което той смята за своя форма на хуманизъм. Ужасно, но факт.

    5. Валери Петров не е герой и никога не е бил. В младите си години, като „борец против фашизма“ е преодолял много в себе си, но сам признава, че и тогава не е бил герой. След това пък – хич. Примерите са много, ако щеш отказа да използва фамилното си име Меворах (което е безспорен повод за гордост – проф. Нисим Меворах е изключителен теоретик и практик на правните науки).

    6. В ранните си комунистически години Валери Петров има отвратителни призиви за насилие по време на Народния съд и като говорител по Радио София е допринесъл своето за ужасните последици. Това само доказва, че тоталитарните идеали не прощават никому – ни на гения, ни на селския скотоложец.

  23. Задунайский

    За анонимен от Неделя, 2008, Март 16 23:31

    Драги приятелю, не ме изтиквай в други измерения, сега говорим в нашенските си „размери“.
    Един беше казал ( по памет) – „Може да си голям, велик, хуманен, благороден,но ако си извършил само едно престъпление (а престъплението има много лица), ти се превръщаш веднага в престъпник.
    Кой ще обясни какво правеха Петров и Радичков в посттоталитарния парламент, гъмжащ от висша комноменклатура и репресивен кадесарски персонал ?
    Какво друго, освен страхливо да се снишават на последните редове, прегърнали гузната си съвест.

  24. Красимир Кабакчиев

    Както става ясно и от предишните ми съобщения, аз съм съгласен с казаното от Задунайский, че двамата „велики“ криеха на последните си редове във ВНС гузните си съвести.
    Но искам да добавя две неща. Първо, ако е вярно това, което казва Радан Кънев, че „Валери Петров има отвратителни призиви за насилие по време на Народния съд и като говорител по Радио София е допринесъл своето за ужасните последици“, обстоятелството трябва непременно да бъде изведено на публичен показ и вписвано в биографиите му. Трябва да се знае цялата истина за това кой кой е в тази „държава“. А в днешния ден на върхови комуникационни технологии това е безкрайно лесно за осъществяване.
    Второ, не съм съгласен на двамата да се поставя етикет „велик“. Без да подценявам постиженията им, все пак Радичков е един обществено безидеен вербален фокусник, а Петров с по-голямата си морална ангажираност е недодялан в доста от произведенията си, включително в цитираното тук.
    Талантливи да, но велики те не са!

  25. Anonymous

    Валери Петров е гениален поет и това според мен е основното, с което трябва да бъде запомнен. Същото важи и за Йордан Радичков – той е голям творец и с времето ще останат само творбите, докато другите неща ще избледнеят.

  26. Радан Кънев

    Че ще избледнеят – ще избледнеят. Това е част от Божия дар (макар посмъртен) за големите творци.

    Днес малцина помнят, а мнозина изобщо не знаят за агресивните симпатии на П.Г.Удхаус към нацисткия режим (прочее характерни за твърде значителни прослойки на английското общество тогава), нали?

    Абе дядо Вазов (чиято политическа кариера е, меко казано, спорна) го е казал:

    …един ще хвали, друг ще ме проклина / но моите песни все ще се четат.

  27. Anonymous

    за мен стихотворението“трите ХАШ“
    вече избледня.
    темата е именно това стихотворение,а не политическите сплетни за автора на стихотворението.
    всъщност,темата е как се мият ръцете.

  28. tomysbg

    не че има нещо общо,ама преди години георги мишев каза пред приятели :“класикът взел пари“.
    класикът ,разбира се,е валери петров. г.м.имаше предвид участието на зетят на в.п.,т.н. фотограф иво хаджимишев в редица съдружия с райчев и други комуняги в списания,вестници и той си знае къде другаде и откриването на бутикова книжарница в центъра на софия от дъщерата на в.п. и т.н. и т.н.
    иначе обожавам стиховете и приказките на в.п.,пък и преводите му са страхотни…ама комунист,кво да правиш

  29. roujkabg

    А жертвите, които ги е застигнал Народният съд, благодарение и на този „гений на злото“ са намерили смъртта си и не са успели да му прочетат гениалните преводи на Шекспир?!

    Да не говорим, че благодарение именно на такива „убедени комунисти“ бяха подтискани други по- големи таланти и не видяха бял свят. Останаха неизявени и непризнати и тепърва трябва да бъдат издирвани и отривани.

    Конкретното стихотворение пък,
    ако е поезия, аз съм трамвай.
    Накаканизани лозунги и речи,
    Валери ми пелтечи и някой тук има дързостта да го сравнява с Вийон.

    Човек преди всичко трябва да бъде човек и после всичко останало.И в този смисъл спомена за Гочо Гочев е много по- мил и светъл.Бог да го прости!

  30. оги цветков

    Извинявайте, че се включвам след три години, но:
    Репортаж за трите „ХАШ”

    Кои книги напоследък
    радват се на просто редък,
    изумителен напредък?
    Тези книги, тези книги
    със убийства и интриги,
    дето, ха де, затвори ги,
    докато на „Плана” 5
    нашият майор напет,
    стиснал верен пистолет,
    не съзре следи, които
    водят към едно корито,
    ужким старо и разбито,
    но която, щом по цинка
    той го тръкне със пуцинка,
    ще разкрие начертан
    план на мотопед „Балкан”,
    който вража нам държава
    жаждува да притежава…
    Да, тез книги в страшна треска
    дирят се и гълтат днеска:
    книгите със шпионаж,
    книгите със саботаж –
    отче наш,
    тираж
    нам даш
    за тоз бранш
    насущний наш!
    А понеже всеки знае,
    че наистина така е,
    нека бъде този наш
    поетичен репортаж
    вместо във стила банален,
    в стил шпионско-криминален,
    взето от библиотека „Лъч”.
    – О.К.! Тенк’ю вери мъч!

    ГЛАВА ПЪРВА
    – Тук нещо се крие!
    Всичко гаче ли ясно не ми е! –
    си помислил другарят Попов,
    поддиректор на нашия нов
    комбинат за мазутови печки. –
    Тези гайки са май че мънечки
    и не знам как ще бъдат монтирани.
    От кого ли са те проектирани? –
    Тъй си казва значи той
    и сред планове безброй
    вижда на един, че има
    разлика от 5 сантима.
    – Тука действа вража шайка!
    Ваш’та майка, наш’та гайка
    изменили сте нарочно
    с болта да не пасва точно! –
    Тъй извиква в гняв суров
    поддиректорът Попов
    и в подкрепа на това,
    неизрекъл тез слова,
    зърва видима едва,
    буквата латинска Хаш,
    със която някой враж
    специалист по саботаж
    не веднъж, не даже дваж,
    а дор триж със подла мисъл
    плана грешен бил подписал.
    – „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи?
    Пращайте разузнавачи!

    ГЛАВА ВТОРА

    – Вината е в тора.
    Такъв добив при толкоз фосфат!
    Но ще видим кой кум и кой сват!
    Така Спас, агронома, си каза
    и отвесната бръчка проряза
    още младото Спасово чело…
    А в тоз миг недалече от село,
    Във завода полиетиленов
    Инженерите Колев и Ненов
    Наблюдават със трепет и страх
    как пред тях
    етиленът на прах,
    наместо да втаса
    в прозрачна пластмаса,
    държи се в процеса съвсем непонятно,
    ултрагаменски и суперфосфатно!…
    И тръгват по гарите
    Спас и другарите
    и ето накрая
    откриват оная
    бележка, съставена по всички правила,
    но с грешка, която била, значи, направила
    в завода за шушляци тор да довтаса,
    а на блока със рапица – пластическа маса.
    Грешка? Може. Но защо?
    Не е толкоз просто то!
    Налице е, явно, враж
    твърде подъл саботаж!
    Ако беше грешка баш,
    би ли етиленът наш,
    носил знака „Троен Хаш”,
    който не веднъж, не дваж,
    а навред три пъти баш
    този спец по саботаж,
    драснал е, за да докаже,
    че с такъв голям кураж е,
    та надсмива ни се даже!
    – „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи?
    Пращайте разузнавачи!

    ГЛАВА ТРЕТА

    … И ги пращат.
    И за труд те се захващат,
    но за жалост
    и уви все нахалос
    им върви:
    Сред дошлите от чужбина
    са съмнителни двамина,
    но тоз има алиби,
    онзи пък едва ли би…

    А във същото време
    саботьорът не дреме:
    Тук заводът за обуща
    някакви кошмари пуща.

    Там изписва института
    срещу западна валута
    уред, обявен за брак
    във века на Гей-Люсак.

    Тука бива произведен
    филм пореден –
    ама бледен,
    ама беден,
    филма неден,
    всичко от чужбина има,
    даже има и да взима.

    Там измисля се батерийка
    за откриване Америйка.

    Тук талант е съкратен
    и заместен със кретен.

    Там споменатата „Плана”
    бива трижди разкопана,
    тъй че в кал остава скрито
    мотопедното корито.

    Там и там из края наш
    някой върши саботаж
    и под всеки саботаж
    слага своя „Троен Хаш”…

    Сред шишета,
    край кьошета
    на ухо мълвата шета,
    а мълва когато шета,
    в миг я хващат аташета:

    – Кой е този „Троен Хаш”?
    – Наш не е! – Не е и наш!
    – Е, че чий ще е тогаж?!
    Уж не скръстваме ръце,
    а пък на, едно лице,
    явно действащо за НАТО,
    ни остава непознато.
    Я да се порови всеки
    в тайните си картотеки! –

    И вълна вълната гони
    към различни пентагони
    и различни пентагони
    вдигат рамене с пагони:

    – Наш не е! – Не е и наш!
    Имахме един на стаж
    по аркутинския плаж,
    но забърка се в миш-маш,
    след което
    в МВР-то
    пази горния етаж.
    – Е, тогава кой е той,
    този предан нам герой,
    спъващ сам по почин свой
    болшевишкия им строй?…

    (Краят – в следващия брой.)

    ***
    – Не, не става тая
    с края.
    Искам кой е да узная! –
    Тъй ще каже някой патил
    от романите читател.
    А въпросната разгадка
    много проста е и кратка:
    Работата е, че Хаша
    бил от азбуката наша
    и четял се значи не
    като „Хаш”, а като „Не”,
    като наше „Н” трикратно,
    казващо съвсем понятно,
    че наред със всички вражи
    опити за саботажи
    има друг вид саботаж,
    не по чужди инструктаж,
    ами местен забутаж,
    недознаш и замоташ,
    чийто автор си е баш
    Н-якой Н-екадърник Н-аш!

    Ето, ето
    кой бил, дето
    зашифрован бил под Н(е)-то:
    Н-якой Н-екадърник Н-аш,
    мой съсед и твой адаш,
    скрит под кадров камуфлаж,
    но с глава от алабаш,
    който хем ни мъчи с дваж
    по-невидим саботаж,
    хем се пъчи, че е наш,
    и то наш със дълъг стаж,
    страшно наш като блиндаж
    и на всичко наше страж!

    …Със което и завършва
    този тайнствен репортаж.

    (1965-1987, Валери Петров)
    Това е цялото – намерих го в нет-а.
    А да преценяваш гения по политическата му принадлежност – това е чист фанатизъм. Но понеже не сте чели – намерете „Задочните репортажи“ на Марков – там ще прочетете неговите спомени, как на станцията на писателите, когато всички са се строили да посрещат Т.Ж.само Валери Петров демонстративно минава отпред с група непукисти като него със раздрънкания си москвич на път за морето.
    А, Иване, прочети цикъла „За стари неще по новому“ – за мен това е любовна лирика, а не припадъци стил тинейджърки „Петя Дубарова“ …

  31. Никола Ников

    Моите извинения за съвсем късното включване. Не знаям кои са живи и кои не, но благодарности към Оги Цветков.С останалите (Бедров и Кънев, Кабакчиев), ако се срещнем ще си поговорим и ще ги обърнем в правата вяра. От тях тримата нямам нужда дори сега, а от Валери Петров, от стиховете му, пиесите, филмовите сценарии, поемите, преводите и сатиричните поеми съм имал нужда цял живот и с тях съм се изграждал бавно и постепенно като човек. Ако някой се съмнява в казаното, нека се опита да ме провери. Оставил съм името и адреса си.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *