НЯКОИ МИСЛИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА

КОЙ идва след изборите?

1387641661_8_559x345Добре де, ще подадат оставка, но кой идва след изборите? През последните месеци в България това вероятно е най-често задаваният въпрос. Но и въпросът, задаван в най-грешната посока. С него противници на управляващите губят собствената си увереност дали си струва да продължат да подкрепят протестите, а привърженици на правителството нокаутират своите опоненти, защото вторите нямат отговор. Този въпрос успокоява и самите управляващи и ги тласка към заблудата, че пребиваването им на върха е гарантирано.

Непредставените

Изминаващата година не донесе отговор нито на въпроса „Кой предложи Пеевски?“, нито на чуденето „Кой идва след изборите?“. Тя обаче очерта много ясно профила на тази политическа сила, която може да върне енергията в едни предстоящи избори: тя трябва да обясни ситуацията през ценности, да предложи решения през ценности и да не сменя тези ценности през ден. В края на изпълнената с протести година подобна политическа заявка все още не се е появила, но празнината е видима, а първите опити поне за обсъждане на алтернатива вече са факт.

Не само избирателите на изпадналите под 4-процентната бариера партии нямат представителство в българския парламент. Непредставени са и сериозна част от негласувалите, както и вероятно малка част от гласувалите, които обаче така и не получават обещаното. Според последните изследвания за 2013-та на „Алфа Рисърч“ и „Галъп интернешънъл“ общият сбор на подкрепата за БСП и ГЕРБ е нищожен – между 30% и 40% (според „Алфа Рисърч“ двете партии получават по близо 16%, а според „Галъп интернешънъл“ по около 20% подкрепа). Излиза, че много повече от половината български избиратели са извън това противопоставяне.

В същото време данните на двете агенции осветяват дълбоката бездна между настоящите политици и очакванията на гражданите. Според „Алфа Рисърч“, 80% искат правителството да си ходи най-късно до май 2014-та. А според „Галъп интернешънъл“, само 30% одобряват кабинета. Около 22% пък заявяват готовност лично да се включат в протестни действия – в проценти това не звучи като мнозинство, но в абсолютен брой означава над милион души. Тези хора обаче не са на улицата, а едно от обяснениета за това би могла да бъде липсата на ясно очертана политическа алтернатива.

И все пак: Кой?

На пръв поглед превръщането на недоверието в доверие може да бъде стимулирано от четири посоки: от парламентарната опозиция, от извънпарламентарната опозиция, от протестиращите общности, от някъде другаде. Възможни са обаче и комбинации между четирите отговора. Поведението на играчите досега показва, че първите опции са много по-малко вероятни.

Да вземем партия ГЕРБ, която днес е парламентарна опозиция. Нейното управление през изминалите години всъщност до голяма степен е илюстрация именно на това, срещу което протестират хората днес – липса на прозрачност, последователност и морал. Да, Борисов спря авантюрата АЕЦ „Белене“, но това не може да бъде достатъчен мотив за насочване на подкрепа към партията му и проучванията го доказват.

Що се отнася до извънпарламентарната опозиция – Реформаторският блок продължава в най-добрите традиции на десницата да се занимава повече със себе си, отколкото с предлагане на алтернатива. И все пак след подписването на учредителното споразумение в края на годината, се увеличават шансовете през новата година реформаторите да се занимават повече с политика. Въпреки това подкрепата за тях остава в границите на задачата „Да влезем в парламента“.

Третият път е протестиращите общности да дадат възможност на подкрепящите ги хора да гласуват за тях – т.е. да направят крачката от гражданския протест към предлагането на политическа алтернатива. След половин година искане на оставка и разграничаване от всеки опит за политическо взаимодействие, най-активните протестни общности са сякаш вече по-близо до следващата стъпка. В края на декември в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя публична дискусия „След оставката – накъде?“, организирана от Ранобудните студенти, групата на подкрепящите ги преподаватели и Протестна мрежа. Новината от тази дискусия бе пропусната от медиите – мнозинството гласове бяха за напускане на личния комфорт на протестиращи и създаване на политическа организация. Разбира се, имаше и мнения в обратната посока.

Пътят обаче вече е поет и подобна стъпка може сериозно да разтърси политическия пейзаж и да принуди някои от съществуващите партии да започнат да говорят открито с хората и да предложат алтернатива. Според поръчано от фондация „Конрад Аденауер“ изследване, дори и самостоятелно протестните общности имат политически потенциал – Ранобудните студенти събират 42% доверие, а Протестна мрежа – 24%. Според поредица от проучвания, мнозинството българи все още много ясно казват, че искат страната да продължи прозападния си път на развитие.

Така на прага на Новата година картината изглежда значително по-ясна. В България има достатъчно непредставени избиратели, на които им пука какво се случва. Които искат в България да е като в Холандия например, а не като в Беларус. Които настояват за прозрачност и отчетност, за свободен и конкурентен пазар, а не за олигархично-централизиран модел. Които са еднакво нетърпими както към фашистките залитания, така и към реабилитирането на комунизма. Затова следващата година към въпроса „Кой?“ може би ще добавим и въпроса „Какво?“. И най-после ще започне разговорът не само за оставката, но и за това, което би трябвало да се направи след нея.

DW

снимка: Сергей Антонов



6 коментара

  1. Сега ще се учредят доста партии и движения, подобно на „22 септември“, които ще имат едничката цел да върнат ГЕРБ на власт, и ако Реформаторския блок, не обявят в официален документ, че по никакъв начин няма да участват, или да подкрепят бъдещо правителство на ГЕРБ, отписвам ги и тях.

  2. Ангел

    До JD
    Предложението ти е поредната глупост и опит за манипулиране на хората. След като реформаторския блок декларира, че няма да управлява с ГЕРБ какво остава? Да управлява с БСП, ДПС и Атака? Или с Пеевски, Кокала, умния банкер, другите олигарси, СерГей, Ахмед и Болен? Или ако събере достатъчно гласове да блокира съставянето на каквото и да е правителство и да изпаднем в парламентарна криза за да върнем Пеевски, Черепа и Орешарски пак в Министерски съвет? Единственият изход е нови хора независимо дали са реформаторския блок, ранобудни студенти или някой друг да получи блокираща квота депутати и да управлява съвместно с някой друг дори и с ГЕРБ, като се държи като ДПС – или Борисов ще ги слуша или пак на избори.

  3. Живко боев

    Защо бе, г-н Бедров и Вие внушавате небивалици – ранобудните студенти да регистрират партия и ще получат 42% подкрепа!? Сигурен съм, че ако се регистрират няма да вземат повече от 0,42% на изборите. Не, че не са ми симпатични тези младежи – напротив, дъщеря ми е активен участник в техния протест и има безапелационната ми подкрепа! Но, кажете ми как да се доверя на опита на „дъщеря“ ми и нейните компетенции да се справи с „Делян Пеевски“? Все едно да изпратиш сърна да се бори с Руската мечка! Защото всичко в края на краищата се свежда до извечния въпрос – to be or not to be? Да бъдем ли Холандия или да бъдем Беларус, да бъдем ли европейци или Путин-ови евразиици, да живеем ли в общност на свободни граждани или при крепостничество вариант 21-ви век , да живеем ли при върховенство на закона или по правилата на Златната Орда? Простете, но не от ранобудните или от протестиращите ще дойде алтернативата. Аз лично участвам в протестите при всяка възможност, уверявам Ви. Алтернативата на цялостния и повсеместен упадък може да бъде само някой нов Костов, ама го няма!!! А народа, този така наречен народ, го е казал – когато няма риба и рака е риба. И не подкрепяйте, моля Ви родните петоколонници, които дават мило и драго, тяхна алтернатива да бъдат всички – ГЕРБ -любима и отгледана с любов и много медийни грижи опозиция, протестиращи – напълно безопасни, всякакви дудуци и дорогой Валя Семьонович и всякакви други самодейци. Само не и Реформаторския блок! ЗАЩО? Ами защото там са учениците на КОСТОВ! Ами защото това е АЛТЕРНАТИВАТА! Единствената, истинска АЛТЕРНАТИВА!

  4. Цола Драгойчева

    @Ангел

    Да вкараш ГЕРБ във властта означава да се върнем отново в 2009 г. и да загубим цял един парламентарен цикъл. Освен това кой нормален човек ще иска да управлява заедно с милиционери, физкултурници, провинциални нотариуси и въобще… селяндури, които не могат да съставят едно изречение с повече от три думи, но иначе много се справят с келепира.

    Може да се състави правителство на малцинството и ГЕРБ, ако са толкова десни, колкото се опитват да се изкарат (според мен са просто дясна патерица на лявото) да го подкрепят в усилието му да насочи България в правилния път.

  5. демек, Парламентарния Цикъл на тройната коалиция беше Златен….

    по-добре с българска мутра в Европа, отколкото с украинец и турчин в Евразия…

  6. Расим

    Който и да дойде ЩЕ ТРЯБВА да се съобразява с обществото защото е ненормално т.н. политици да искат от протестиращи и „ранобудни“ да предлагат идеи и решения.
    Най-нормалния начин да станат нещата у нас по цивилизационен начин е обществото да предевява своите искания а политиците да предлагат решенията, така постепенно, нещата по естествен начин ще си дойдат на местата.

    Да се иска от протестиращите сега да излъчат лидери или създадат партия „сега и в момента“ е дълбоко погрешен.

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *