НЯКОИ МИСЛИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА

Реваншът на политиката

850016_375_282_4x3Насила. С един силен и звучен шамар. Така политиката ни събуди и ни потърси сметка за това, че сме я изоставили от години. Това е позитивният прочит на случилото се в България. Лесно е да видим лошото – пролетаризирана тълпа, ирационални искания, омраза, неадекватност от страна на статуквото. Доброто обаче е, че събитията върнаха интереса на част от българите към устройството на обществената сфера, към процеса на взимане на решения, т.е. към политиката.

Доскоро да се интересуваш от политика беше приемано с присмех. Да не ти пука от политиката и да Ги псуваш наред беше Cool. От екрана ни убеждаваха колко нормално е това, защото преходът бил свършил. Младите растяха с текстовете на „Ъпсурт“ и повтаряха рефрена „Искам да ида в парламента! Иди! Никога нема да имаш хемороиди“, но не забелязаха друг израз от същата песен – „Некои куки май са много лоши мутри“. Не само не забелязахме, но и не се сетихме да потърсим сметка от властта защо се е самопредложила на мутрите.

Първият етап на отвратяването започна със затваряне на очите. Виждахме мутрите да влизат в министерствата и да печелят търгове, виждахме нашите избраници да журират конкурси за красота заедно с тези мутри, виждахме как бързото богатство на политиците започна да разкрива селския им манталитет под формата на големи къщи и високи огради. Решихме, че е по-достойно да ги отлюспим от мислите си, вместо да им потърсим сметка.

Сега се питаме как така не предвидихме, че ще стигнем точно дотук. Изглежда толкова логично, изглеждало е толкова логично и тогава, но не го виждахме. Постепенно политически ангажирани останаха предимно малка група по-възрастни комунисти или антикомунисти. И безскрупулните. Виждахме ги на гребена на всяка вълна, а преди четири години ни яхнаха изостаналите цинични кариеристи трето качество. Как въобще сме си представяли, че това може да не ни отведе към бетонната стена. С 200 км/ч.

Отказахме се да участваме в голямото общо, но не се отказваме да участваме в малките ни общи неща. Продължаваме да ходим на събрания на етажната собственост, защото знаем какво ще се случи, ако изпуснем контрола. Нормалните хора ще затворим очи, а малкото безскрупулни ще поемат управлението от наше име. Резултатът е, че ще започнем да плащаме и за тях, че в сградата няма да е чисто, никой няма да сменя изпочупените от бурята стъкла, покривът ще тече, а парите постоянно няма да стигат. Това обаче ни е важно и не го допускаме.

За съжаление реагираме само на битови дразнители, а политиката я зарязахме. Единственият й шанс да я забележим отново, беше да се промъкне през битов проблем. Така и стана. Чак когато сметките за ток станаха непосилни, чак тогава казахме на глас, че нещо не е наред и решихме да потърсим сметка на политиците.

По същото време и на нас ни беше поискана отговорност за лекотата, с която се отказахме да бъдем граждани. Един от популярните отговори на изявлението „Аз не се интересувам от политика“ е „Ти може да не се интересуваш от нея, но тя се интересува от теб“. Допреди месец това звучеше само като игра на думи. Вече повече хора разбраха, че е точно така. Не можеш да избягаш от политиката, защото рано или късно тя ще ти припомни за себе си с нетърпимо ограбване, с мутренско безредие, с безпътица. С безформения гняв на улицата.

Сега имаме шанс да се заемем отново с отговорностите си. Ползата от протестите е, че хората започнаха да говорят за управлението. Първо поискаха поевтиняване на тока, после национализация, постепенно разбраха, че проблемът е в монополите, липсата на прозрачност, далаверите на властта. Значи има полза.

Партиите не може да са лоши по принцип, лоши са конкретни хора в конкретни партии. Гражданите могат да участват и в промяната на старите партии, и в сформирането на нови. Механизмите за участие ги има. А участието отскоро дори е модерно.

DW
снимка: Булфото



10 коментара

  1. Чудесно.
    Само че в коя партия нормален по човек би изтърпял и година?

  2. Хората са пределно наясно и винаги са били какво се случва. Не е имало „отваряне на очите“. Очите винаги са били отворени. Но българинът е като едно улично куче. Не се впечатлява, когато го ритат и замерят с камъни. Издържа и си мълчи. Но ако някой му бръкне в паницата – вади зъби и напада.

    Но тези протести няма да променят нищо. С риск да се изразя по възможно най-баналния начин, то това е „пиянството на един народ“. Някакъв успех имаше – поне дотолкова, доколкото ще ни одират не три, ами една кожа, когато трябва да плащаме ток.

    Но дали нещо ще се промени в политическата система? Да бе. Друг път. Пак същите ще си бъдат на власт – БСП, ГЕРБ, останалия цирк. Че даже и ГЕРБ избързаха със свръхсветлинна скорост да подадат оставка, тъй като тея протести им трябваха. Точно преди изборите да имат време да си измият ръцете, да се покажат какво „достойнство“ са имали и как са подали оставка, за разлика от други правителства.

    Да участваме в управлението – защо? Обикновените хора имаме други задачи да вършим… да оцеляваме.

  3. Жоро

    Към Георги Павлов
    31 мар 2013
    Аз съм дясномислещ човек (нали се мисля за мислещ).
    За мен десни политици са Чърчил,Рейгън и г-жа Тачър.Според мен най-близо до тях е Иван Костов – не достатъчно може би но е единствен.

  4. Последното изречение определено е повод за допълнителни размисли – „А участието отскоро дори е модерно.“…
    Покрай модерното, пак ще се включат неподходящите хора…дори и нови и неопетнени до момента от политическо минало…

  5. Живко боев

    Не се смятам за нихилист, по скоро съм реалист, и затова ще кажа, че българина е безкрайно глупав и безотговорен към своето бъдеще човек. Ето ви простия пример и доказателство за това. От поне 6 години, Иван Костов и ДСБ, както и най-добрите икономисти в страната повтарят, че АЕЦ-Белене е изключително вреден проект за енергетиката и за икономиката на страната. Но, „умния“ и „мъдър“ български народ оставаше високомерно равнодушен когато доказани бандити прахосваха спестените чрез собствената му мизерия милиарди! Все едно, че тези пари са ги дали марсианците, а не са натрупани за сметка на нашите лишения. Даже не можаха да „вдянат“ за какво иде реч и при гласуването на референдума допуснаха коминтерновската солидарност да реализира нещо като победа. И чак когато прахосаните пари за АЕЦ-а, ги калкулираха в сметките им за ток, се получи някаква реакция, но отново се оставиха да им пробутат по най елементарния начин и с активното съдействие на би-ти-вито и няколко кухи лейки от медиите някакви си ЯнЧета, ДудевЧета, АнгелЧета и опулени магистралки, да насочват „народния“ гняв в „правилна“ посока. Бил мъдър българския народ…, „този така наречен „народ“.

  6. много хубав текст, но мисля да ти направя един преразказ

  7. sardanapal

    Ще започна с един цитат „…Ние сме очаровани от нашето „разочарование“. На улицата е пълно с разочаровани. Разочарованието е изтънчено блюдо от националната кухня, любима манджа, възвишена душевна ситуация. Разочарованието е аристократична скръб и в същото време синдикално състояние на духа. Стандартният разочарован живее с манталитета на уязвено съвършенство, лишено при някакво раздаване, с интимното самочувствие на възвишена жертва. Разочарованието е пренос на вина, прехвърляне на дефицити, кротко усладително мъченичество. Политиците са подръчно средство за поддържане на този „насъщен“ стандарт на разочарованието. Това е скритата им социална функция, ироничният им принос. Всъщност политиците снабдяват населението с критично важния артикул на българското щастие – оневинената разочарованост, преекспонираната меланхолия на социалната жертва. Да ти сервират шанс да мразиш – ритуално очистен, невинен като агне, е хубав балкански уют. Върви много с национализъм и гроздова.“ (Д-р Н. Михайлов, 16.10.2007 год.)

    Обратно на вълната от недоволство и роптаене срещу партиите/политиците ще кажа, че големият виновник за дереджето, в което се намираме е гражданството. Даже бих призовал: Оставете политиците намира!

    Аз също никак не ги харесвам, но те, кажи-речи, са такива по целия свят. Просто такава е същността на политика. Разбира се, в България винаги всичко е по-мижаво и по-грозно. Разликата е в това, че в по-уредените страни, в по-голяма степен държат политиците на „къса каишка“ (медии, гражданска активност). Кучето скача според тоягата.

    При нас това го няма. Ние сме лениви. През 1989 г. смятахме, че само трябва да „дойде демокрацията“ и животът ни автоматично ще се подобри. Сега мисленето не е много по-различно. Този да направи, онзи да ни оправи… А къде сме ние? За да върви напред, на България са й необходими два крака – партиите (политиците) и гражданите. Демокрацията не е еднократен акт, а всекидневно усилие и отговорност от страна на гражданите. Като родителството – родител е не този, който съдава дете и го оставя на самотек, а този който ВСЕКИ ДЕН се грижи за благополучието му до края на живота си.

    Така че, време е да си свършим работата. Не виждам никакъв смисъл от граждански квоти, влизане на граждани в Парламента, в политиката… Партии и политици си имаме бол. Липсва граджанинът. Гражданско наблюдение и контрол. Така впрочм действа и Европа – „мониторинг и контрол“.

    Ако наемете адвокат да води важно за вас дело, платите му хонорара, обърнете гръб и повече не се интересувате, вие на практика залагате изцяло на неговата добросъвестност. В користния свят, в който живеем това е меко казано безотговорно. Оставен без контрол, адвокатът ви може да ви навреди, включително и да се сговори във ваш ущърб с ответната страна по делото. Тук се сещам за един виц: Излизайки от съдебната зала, един клиент попитал адвоката си: „Защо загубихме?“. „Не ние, драги – ти загуби, аз съм си ОК.“
    Така е и с политиците, които по същество, също както адвоката, са наши пълномощници и получават възнаграждението си от нас. Оставени без наблюдение и контрол, може да направят каквото им е угодно, като загубите са изцяло за наша сметка.

    Не бива да играем на дребно – да ни намалят сметките за ток, да оправят това или онова…, защото дефектите са хиляди и енергията и волята за промяна, които има сега в обществото ще се разсеят, ако се борим срещу всеки проблем поотделно. Трябва да се поправи апаратът, който бълва тези дефекти – УПРАВЛЕНИЕТО.

    Начинът да стане това е като се премахне непроницаемата завеса между управлението и гражданството. (Всички правителства, и у нас и по света, имат зловредния навик да дръпват тази завеса между себе си и публиката. Останали на тъмно, започват да „мърсуват“ с банки, с големи корпорации, с роднински и приятелски кръгове и с обикновени родни и международни мошеници. Целта е ясна: източване на обществен ресурс в частни и корпоративни джобове.) Сигурен съм, че бидейки на светло това няма как да става.

    Така че, това което ни е необходимо е да изнамерим достатъчно ефикасни начини за постоянен мониторинг. Всяка управленска структура, която разпределя обществен ресурс (паричен, материален, недвижими имоти и др.) трябва да бъде наблюдавана. Слава Богу живеем в 21 век, има Интернет, WEB-камери и пр., сиреч в технологично и организационно отношение не би трябвало да има пречка.

    Това е, което трябва да си поискаме и след това да го осъществяваме. Всеки ден!

    Завършвам с перифраза на една мисъл на М. Тачър по повод на капитализама – Никоя страна не е по-добра или по лоша от хората, които населяват.

    Получи се доста дълго, объркано и неподредено, за което съжалявам…

  8. Живко боев

    @ sardanapal
    Благодаря за цитата от д-р Н. Михайлов! ( Ех, този доктор НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ! „Какво пиршество на думите!“ -цитат от Ива Николова)
    Не мога да не изразя удовлетворение, че има хора, които могат да провидят интелект и решения извън тиквоподобните глави и пиар-ските салтоморталета на г-жа Румяна.
    п.с. … и са чели неща от И.К.(„Бълг. не може да куца по пътя към Европа на един крак…“, както и „Стратегии …“ – М.Т.) И, уверявам Ви, няма за какво да съжалявате.

  9. Георги Павлов

    Костов е шампион по раздели с хора. Никой не може да го изтърпи, факт.

  10. Живко боев

    Костов е шампион по раздели с хора. Никой ЕЛЕМЕНТАРЕН ГЛУПАК не може да го изтърпи, факт.
    За останалите той е Бог! Но-о, както казва ББ, те не ме интересуват, защото са много малко.

Споменавания

  1. Реваншът на медиите | Your personal Jesus - [...] (Преразказ по Иван Бедров) [...]
  2. Реваншът на медиите | К+ - [...] (Преразказ по Иван Бедров) [...]

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *