ДПС си взе “последно 10″ преди изборите
30 хиляди гласа. Толкова струва бурно разразилият се скандал след изказването на Ахмед Доган за разпределянето на порциите и за властта. Толкова струва на останалите, които реагираха. И разбира се, цената се плаща от купувача и влиза в джоба на продавача. В случая продавачът сам си изчисли печалбата след цялата случка на 30 хиляди гласа. И съм много склонен да му повярвам. ДПС спечели след този скандал, който някои побързаха да определят като гаф.
Европейската комисия обясняваше няколко пъти спирането на фондове и отнемането на акредитации на ресорните агенции с – цитирам - Риска от политическа намеса при усвояването на еврофондовете. Край на цитата. Лично комисарят по разширяването Оли Рен го каза: Има риск от политическа намеса при усвояването на еврофондовете. Този израз може да звучи за някои твърде общо и неясно. Но след произнасянето на изреченията „Аз разпределям порциите на финансиране“ и „Тя е моят инструмент“, по адрес на шеф на работеща с еврофондове агенция, нещата изглеждат много по-прости и по-ясни.
Ако някой не е разбирал досега защо се спират фондовете, вече трябва да е наясно. Това е основната разлика между европейското и балканското разбиране за управление. Иначе Доган казва истината. Но е твърде извратено да му ръкопляскаме, защото казвал истината. Проблемът е, че наистина е така, а не трябва да е така. И трябва да бъде атакувана цялата прогнила система, в която Доган може би просто се е оказал по-схватлив от другите. А защо въпреки това ДПС ще спечели от скандала – защото останалите правят всичко възможно да е така.
Границата пак беше прекрачена – чуйте коментарите по улиците, прочетете какво пишат хората в интернет. Какво щял да каже Ботев, ако бил жив? Докога ще им търпим минаретата? Що не си ходят? Подобни простотии, за съжаление чуваме. Да не би Румен Петков да говореше по-малко цинично? Не, просто е българин и подобна масова реакция не видяхме. В тази ситуация мюсюлманите се чувстват атакувани и печели този, който единствен им обръща внимание. Дори и да богатее на гърба им. Така стигаме до огромния грях на останалите партии – че оставиха цели територии от България на един единствен човек.
25 Коментара
Other Links to this Post
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. TrackBack URI
By milennko, 26.06.2009 @ 17:27
Здравейте.
Напълно съм съгласен с анализа ви с едно уточнение - относно генерирането на доганщината. Последната е известна според мен от 1990г. насам, когато България и икономиката й бяха разделени на райони, на отрасли и др., които обслужваха определени господа и другари. От тогава според мен досега всяко едно правителство практикуваше този метод на управление. В този смисъл - Доган копира само това, което е видял. Но за съжаление го прави много ориенталски. Непоносимо ориенталски.
By Мира, 26.06.2009 @ 17:28
Да, много публично простраство отстъпихме - и не само на Доган, но на цялата олигархия в България.Въпросът е дали ще имаме сили да си го отвоюваме обратно.
By fen, 26.06.2009 @ 17:36
Прав сте, г-н Бедров и точно от това ми става още по-мъчно.
By директория.бг, 26.06.2009 @ 17:48
Едва ли някой може да каже със сигурност дали изказването и реакциите след него ще донесат/отнемат 30, 20, 10 или 5 хиляди гласа на Доган. На мен лично ми се струва нереално да се появят 30 000 гласа след това изказване. Електората му е достатъчно консолидиран и няма колебащи се, както при останалите партии, за да се активизират след тези събития. Смятам, че процента на гласувалите за ДПС няма да се повлияе, но тези събития за пореден път увеличават омразата в обществото ни към Доган, ДПС и турското/мюсюлманското население в България.
By Руслан Трад, 26.06.2009 @ 17:54
Не подкрепям Доган.Нито ДПС. Цялата им система и идеи са ми чужди, защото пречат дори на собствените им избиратели. Но да помислим, като мюсюлманин тук в България. Постоянните нападки, хулене, псувни и прочие допринасят за победата на ДПС. Никой не обича да чува за това, което е самият той, че е лошо, гадно и мразено.
By nname.org, 26.06.2009 @ 18:11
“че оставиха цели територии”
тука имам забележка. “политика” се прави само в София, с леки командировки до Варна и Пловдив. цялата територия на съдбата е оставена на самотек и се обикаля туристически веднъж на 4 години
забележи каква борба пада между “местните организации” и централите на партиите. що за политика правят в например Габрово, като дори не могат да наложат кандидат за собствения си избирателен район. “парашутистите” от софия си разпределят избираемите места, а местните пият една студена вода
By Ivan Bedrov, 26.06.2009 @ 18:13
30-те хиляди гласа ги сметна проф.Людмил Георгиев от ДПС
By hinkoff, 26.06.2009 @ 18:50
Именно, защо в другите партии няма членуващи български турци или мохамедни или ако има, те се броят на пръстите на едната ръка. И винаги съм го казвал, че партии като „Атака„ например, с агресивната си пропаганда и често не срещу самия Доган,а срещу обикновените български туци, вършат много повече за консолидирането на ДПС избирателите, отколкто самия Доган може да свърши. И това, че може би „Атака„ се финансира от ДПС е напълно верояно.
Също така е истина че освен ДПС никой друг не се интересува от тези хора, те са му оставени като крепстни селяни които са едно електорано стадо, да бъде стригано и доено и да гласува под строй, това му е задължението на Догановия избирател
By Мила, 26.06.2009 @ 19:11
Ох, що ли си мислех,че сте една идея по-интилигентен,г-н БЕДРОВ.Но уви!Последният ви коментар е толкова клиширан,та чак ми се повдига.Липсата на всякаква психоанализа ,с последващ синтез ви нарежда до обикновените драскачи-журналисти,които оправдават действията на маниакално-параноичния и няма да се уморя да поповтарям тежко алкохолизиран Доган.
By Ваня Панайотова, 26.06.2009 @ 20:07
1. 30 000 гласа увеличение - това го казва, забележете, самото ДПС - да замажи гафа, да превърне загубата в победа и да отрови празника - типична Кафява шапчица
2. Прави каквото трябва, да става каквото ще
3. 20-годишен бетон не може да се втвърдява - електоратът на ДПС е отдавна и непробиваемо втвърден
4. Думите на Доган изобщо не бяха отправени към ДПС-електората, той изобщо няма нужда от това - отправен бе към новите кириякстефчовци
5. Поздрави!
By Антонела Петрунова, 26.06.2009 @ 20:21
Браво! Нямам какво друго да кажа!
By БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ, 26.06.2009 @ 20:25
Резултатите на ДПС
2001 - 340395
2005 - 467400
и това след 4 години в управлението. прецедент за България.
2009 - ?
By fregata, 26.06.2009 @ 20:31
Пак поздравления за предаването г-н Бедров! С почти всичко казано от вашите гости-блогъри съм съгласен. В някои моменти имах чувството, че изказват моите мисли на глас:). Не знам каква е вътрешната политика на RE:TV, но ако зависеше от мен, би трябвало да има повече такива млади, умни и интелигентни хора във вашето студио, вместо разни мастити политици, говорещи много а не казващи нищо!
By watmark, 26.06.2009 @ 20:53
За бога Мила, вие се опитвате да оправдаете Доган. Бил пиян и не знал какво говори… Да не би да сте адвокат. Що се отнася до психоанализата и синтеза след това…? Мисля, че в началото на 21 век такова занимание е шарлатанство. Като астрологията. В главата не Доган не действат незнайни подсъзнателни импулси. Там са се разположили рационални, напъло осъзнати, матриялни планове водещи до поредното извличане на изгода. Като вдетенявате Доганчо го правите по-симпатичен…
By Б.Павлов, 26.06.2009 @ 21:12
Доган несъмнено е знаел, че изказването му ще предизвика “буря”, нещо повече - съзнателно я е търсил.
По-интересно е да анализираме, как той призовава “бурята”.
Според мен, реториката на тиражираните “заклинания” говори, че Соколът се подготвя да мине в нещо като опозиция (което е най-разумната стратегия в условията на криза).
Първото и по-ясно послание е към към собствения му електорат и гласи: всички придобивки, които получихте се дължат на участието на ДПС в изпълнителната власт, от която лошите искат да ни изгонят.
Второто и по-трудно различимо послание е към “лошите”: изолирането на ДПС от властта ще доведе до поражения, по-тежки от управление с тяхно участие, така че, бъдете разумно “лоши”…
С други думи в готвеното експертно правителство, ДПС ще присъства неявно със същата тежест.
В което нямаше да виждаме нищо лошо, ако имаше гаранции, че някой може да ги принуди да спазват във властта елементарната морална хигиена…
By см, 27.06.2009 @ 2:03
Рзбира се имаше отгoвор на Доган, където репортажът по БНТ в продължение на една минута, може и повече показваше Доган в близък план с номера на бюлетината на ДПС голям колкото главата на Доган - колко ли струва такъв репортаж в новините, а не в ррекламният блок?
By Pavel, 27.06.2009 @ 6:00
А дали ГЕРБ не е дъщерна партия на ДПС?
Доган все пак е в политиката от много години и не вярвам да каже такава глупост просто ей така. Той е обигран политик и не мисля че би направил подобна простотия без да има “файда” от нея.
Най - готино е когато гласуват срещу теб пак да гласуват за теб.
Засега Бойко отрича да има намерение да се съюзи със Сокола, казва че по - скоро би отишъл опозиция но първите сигнали че може и да си промени мнението “В името на България” вече дойдоха - г-жа Дончева беше казала наскоро че ако се наложи ГЕРБ и ДПС “ще се цункат”, край на цитата…
Тотално се обърках вече. Може и да съм чел прекалено много фантастика, но все пак си заслужава да се помисли и в тази насока …
Поздрави на всички будни хора, които гледат малко по - дълбоко а не лумпенски и повърхностно.
By лупо, 27.06.2009 @ 8:39
Ние не трябва да оправдаваме нито медито,нито себе си!Най-вече себе си!А ако това не е целенасочено от страна на резняка?!Прекалено много анализираме това,мисля си ,че отдаваме много време на умуването и размисъла,а не толкова на самата ответна реакция,на самото действие!Този посеркьовец така докара нещата,така нагоди законите,че всичко ще му бъде поднесено на тепсия!Последния пример-реакцията на ДПС в област Плевен!Точно,ясно и пределно кратко,като звън от свадбени чаши!Наздраве и за много години!А ние си умуваме,умуваме,умуваме…докога?!
By Dr.T.Lefteroff, 27.06.2009 @ 11:44
Ако беше възможно ние, българите в чужбина, да гласуваме по интернет, десните партии щяха да прибавят поне още 1 милион гласове - срещу тези 30 000
„туристи“ от Турция!
И тогава Доган щеше да разпределя само помощите за гладуващите си избиратели из Родопите и Лудогорието!
By Зелен Бетон, 27.06.2009 @ 13:36
Тия 30 000 гласа са малкият проблем.
Големият проблем е, че Доган все по-настъпателно провокира ПРОДЪЛЖАВАЩО разделение между българите и турците в България. И то в момент, в който самите две общности започват да осъзнават, че противопоставянето им работи против техния интерес. И на едните, и на другите.
Не знам дали сте забелязали, но напоследък в блогосферата имаше няколко много интересни дискусии, в които за пръв път (поне от това, което аз съм виждал) се включиха активно и коментиращи с турски имена. И се получи наистина обмен на мнения, а не взаимно джафкане.
При това положение, ако Доган (очаквано) изпадне извън борда на властта, единственият му шанс да оцелее е да запази тоталитарната си (фактически) власт върху своя етнос. А ако бариерите на предубежденията и противопоставянето започнат да падат, това влияние ще отслабне много бързо. И ще стане пределно ясно, че турският етнос и Доган въобще не са едно и също нещо.
Доган всъщност съзнателно и последователно нагнетява етническо напрежение. Не толкова заради 30-те хиляди гласа, колкото за да си осигури оцеляването.
Притеснява ме, че като че ли всички други му помагат. Айде, първосигналните атакисти биват използвани дори без да се усетят; но другите, дето ужким могат да мислят - те защо наливат вода в мелницата му с непремерените си реакции?
By Yani, 27.06.2009 @ 19:34
много точен коментар. доган отново ще спечели от ситуацията, защото другите не знаят как да извлекат ефективни дивиденти.
дпс си е бизнес партия, жалко е че залитаме по етнически проблеми и напрежение.
By fregata, 27.06.2009 @ 22:39
За съжаление, Зелен Бетон напълно си прав!
“Доган всъщност съзнателно и последователно нагнетява етническо напрежение. Не толкова заради 30-те хиляди гласа, колкото за да си осигури оцеляването.”
Точно това е истината. И е жалко това, че в райони където години са живели съвместно, спокойно и са си помагали един на друг- българи, турци, цигани, арменци, евреи и т.н. сега има опити за създаване на етническо напрежение! И то от А.Доган!
Пак ще кажа римската сентенция-”Разделяй и владей”
By Демограф, 29.06.2009 @ 16:08
“E=mc2 Ментално проникновение на един български избирател”
Пия си ракията пред телевизора и се ослушвам жената да не види, че доливам от бутилката ”Цар Симеон”, която съм скрил под дивана. По телевизията нещо стана скучно. Все една песен си пеят: - „Избираш Бойко-получаваш Костов” или пък новото: -„Избираш Станишев , получаваш Доган”. И двете ги знам. Сега пък показват една брадва и мрънкат, че „ей така!” Костов щял да нацепи Доган на трески за огрев. Но аз не им се хващам. Жената ми каза на миналите избори кое е ментето и ми купи марково “Black Jack” да не се бъркам.
Взех да цъкам дистанционното. По Държавната обещават да ме защитават от Костов и Бойко. На миналите щяха да ме защитават от ЕС..?! Тия ги няма в календара! Превключих на Втора – шоу. На Трета – шоу. На четвърта - Азис. На Пета – Бакалова. На Шеста – Доган. На седма – Янето. На Осма – Волен се пени. На девета - песни за Родината. - Ой мамка му стара! - Къде ли беше оня канал с порното?!
- На порното ли пак налиташ! Дъртак с дъртаците! Няма ли да ти дойде акъла! Не се ли виждаш, че една торба боклук на можеш да занесеш до еко-контейнера!..
- Какъв еко-контейнер бе жена. Те го запалиха вчера. Гледам новините.
-Къде видя новини, та да дойда да ги гледам и аз. Пак си пил някакво менте!.. И докато се обърна едни мокри гащи ми се залепиха на очите. Машинално натиснах бутона за следващия канал и си отдъхнах. Телевизия „Да Винчи”. Пак изборни коментари. Обясняваха нещо за e=mc2
- Какво се правиш на учен? Вземай торбата с боклука! Жената се наведе и прибра гащите в легена. – Докато простра да си се върнал!
- Защо учен бе жена ? Не ме обиждай за нищо. Виж какво разправят хората. Е било равно на М по Ц на квадрат.
- Е, и ? Какво му е новото на това. Аз съм ти казала за кого да гласуваш. Не се занимавай с глупости! ..Чакай, чакай. - Ти кой номер бюлетина пусна миналия път? Само да си пуснал за някоя шоу програма! Убивам те. Кой беше номера на бюлетината дето пусна?…Изпотих се като Доган на пресконференция.
- Не се занимавай със стари работи бе жена. За еврото гласувах. Гледай тук какво разправят. . Е е равно на Мъ по Цъ на квадрат. Абсолютно вярно! Тоя Айнщайн вярно е бил гении. Нали знаеш, че той е намерил отговор на всички въпроси? Виж какво дават по „Да Винчи” . Според неговата теория за относителността, Е е равно на Мъ по Цъ на квадрат.
- И кое е общото между нашите избори и Айнщайн бе тъпако! Може ли той да се е занимавал с такива простотии? А и той е умрял отдавна. Забрави. Дръж боклука!
Отдъхнах си. Не беше ме засякла с порното
.- Глей сега. Ти английски не си учила, а аз съм учил в горните класове. - „Е” идва от електорат, от елекшън. Да ти го напиша ли на английски? - Значи. Е е цената за да получиш необходимия брой гласове за дадена партия или мутра…
- Не обиждай хората, нарече тя мутрите хора. - но карай натам… тя си глътна граматиката и замръзна. – „еМ” идва от маса, маси от хора. Демек, броя на хората за купуване. На гласовете, де. Значи. Да кажем, броя на циганите от една фамилия или броя на членовете на една избирателна секция, или броя на работниците в една мина на Ковачки, или броя на жителите на едно село в разградско..Жената ме погледна с учудване и седна на дивана. Легена с прането ме фрасна по коляното, но не беше време за пъшкане.
– А Цъ на кавадрат? ..Заинтригува се. Сега ще и разкажа играта. Накрая, тя ще отнесе боклука.
– „Си” на квадрат е, мила ми жено,..
- Не се лигави. Карай!- ..е нивото на корупцията..продължих аз. “Корупшън” на английски, жено, се пише с българско „Съ”, също така е и сирене. Цената на сиренето – чииз.
Сега жената се опули като Милен Велчев на дебат.
- Напиши ми го! Чийз не започва с Цъ, а с Чъ.
- Electorate. Corruption. Cheese.. Napisah az na salfetkata.
- A квадрата? - Жената беше загубила и ума и дума. Аз извадих уискито изпод масата и изцедих бавно и натъртено последните капки.
- Добре, че не лочиш от онова в бутилката “Цар Симеон”. Добре. Ще ти купя друго уиски..
- На квадрат е защото в България всичко е на квадрат.
- Така е. Въздъхна убедено жената. - Продължи си мисълта. - Не! Не. - Дай пример.
- Така..а. За пръв път от десетина години жената ме гледаше по-различно и не ме прекъсваше на половината дума. – Мангов има в родата си сто души с право на глас, значи – „еМ” е равно на 100. Сиренето без мляко е 3 лева килото - „Си” е равно на 3. Три на квадрат е 9.;100 по 9 е 900 лева. Значи, Е е равно на 900 лева.
Нарочно замълчах. Жената ме погледна изчаквателно.
- Е е равно на 900. Това е цената на гласовете на родата му общо, казах аз и отпих от уискито.
- А кебабчетата? И те ли се пишат с Цъ?… Жената беше тотално изключила.
– Да..И написах с химикала на покривката “Chebab”.
- Будалкаш ме, ама карай… Ковачки не дава сирене и кебабчета..тя не видя покривката!..
- С Ковачки е друго. При него ” Си” е коефициент на корупция. Според данни на „Анти-корупция”, за България този коефициент е средно 4.20 или 4.2 на квадрат прави 17,64 лева. За сто гласа Ковачки трябва да плати 1749 лева. За сто хиляди гласа - един милион и седемстотин хиляди лева. – Така стои въпроса и за другите партии ментета, подмазах се аз.
- Не. Не. Първо. - Ковачки не дава пари на работниците си, а ги моли да гласуват. И второ. Доган пък изобщо не плаща за гласовете на турците.
- А бе жена! Кой ти казва, че ще дават пари на работниците? Ми колко струваше „Вип брадър” ма? Те, парите, отиват където трябва, но са реално толкова. Айнщайн няма да се занимава с българските спецефичности…Изкефих се на физиономията на булката. Започнах да си припомням науката. Бях добър по смятане едно време…А тя милата, беше напълно зациклила.. - А с Доган работата е друга…почнах да умувам пак.
Но жената стана рязко и ме прекъсна:
- Знам. Той ги взема от държавния бюджет и ги разпределя. Неговите хора си имат сирене и то от мляко. ….- За 500 000 гласа, по 4.2 на квадрат Доган ще трябва да инвестира 8 820 000.Тоест, Е = 8 820 000 лева.. продължавах самодоволно аз.
- За шестотин хиляди гласа трябва да разпредели….сметни набързо колко! Но по коефициент на корупция девет!
- Към педесе милиона. – сметнах на ум аз.
- Евро! Отсече жената и погледна телевизора. Преводачът казваше „… с всеобщата си теория на относителността Айнщайн обърна представите на хората за света. И до днес малцина разбират дълбочината на познанието, с което този уникален гении дари човечеството..”
-Прав е човека. Малцина сме.. изпъшка жената и остави прането на коленете ми. После взе торбите с боклук и се запъти към изхода. – Ще ида на въздух, а ти простри прането. А на парламентарните избори ще вляза в кабинката с тебе, да те видя за кого гласуваш…
28.06.09
Демограф
Ген. Пандев
Поздрав.
By tozi-onzi, 05.07.2009 @ 16:52
mnogo pozdravi na onq plevenski tutmanik SLAVI
By jivko1128, 01.08.2009 @ 13:45
За разузнаването на южната ни съседка те са генерална репетиция преди отцепването на Турска автономна република
Майските събития през 1989 г., предшествали т.нар. “голяма екскурзия”, са ръководени от турското разузнаване (МИТ). Няколко десетки протурски националисти, членове на нелегални групи, агенти и емисари на турските разузнавателни и подривни служби, занимаващи се с шпионска, терористична и друга диверсионна дейност, успяват да увлекат значителен брой най-обикновени хора от тюркоезичното население и българомохамедани в протестни демонстрации и сблъсъци с органите на реда. В резултат на това са дадени човешки жертви.
Турция умело използва създадените негативни чувства и настроения сред част от това население в резултат на смяната на имената. МИТ постига изненадващи даже и за нея резултати от подривната си дейност. Разузнавателната централа успява да осъществи своята стара мечта за непосредствен много остър кървав сблъсък между част от тюркоезичното население и органите на властта в България.
При подготовката и провеждането на майските събития участват отделни български опозиционни групи и дисиденти като Независимото дружество за правата на човека, профсъюза “Подкрепа” на д-р Константин Тренчев и др. За да се привлече вниманието на Парижката конференция по Хелзинкския процес се създава т.нар. “Мюсюлмански стачен комитет”, който обявява гладна стачка. Чрез “Свободна Европа”, “Би Би Си” и турските радиостанции световната общественост е информирана за нарушените права на тюркоезичното население в България.
Във връзка с майските събития д-р Тренчев твърди: “Чувал съм от по-рано, че Ахмед Доган е координирал цялата акция от затвора. Това може да е вярно за събитията в Северна България, но пак повтарям ¬ капсул-детонатора го гръмнахме ние. Искам тази истина да се знае… Доган е бил силно ограничен във възможностите си в затвора тогава.”
През 1994 г. пред разградския в. “Гледище” Доган заявява: “Аз съм най-големият виновник за майските събития през 1989 г. и ми става мъчно понякога, че някои хора искат да го оспорят. Но е факт, че на моята съвест лежат девет жертви…”
Първият протест е организиран в Джебел на 19 май 1989 г. Представителите на тюркоезичното население издигат подсказаните им от техните лидери лозунги в защита на “перестройката” и във възхвала на Горбачов, както и искане да им се върнат имената, езика и да им се осигури възможност за свободно изселване. Този митинг, за разлика от другите, преминава без нарушаване на реда, без сблъсък с органите на властта и без унищожаване на имущество. Протестиращите се разотиват мирно, необезпокоявани от МВР.
Изборът на другия регион, където се организират протести ¬ Североизточна България, също не е случаен. Там живее компактно тюркоезично население. Много отдавна разузнаването на южната ни съседка го определя като най-подходящото място за обявяване на бъдещата Турска автономна република. Това е и една от основните задачи, които си поставят повечето от разкритите там нелегалните групи и организации.
В първата демонстрация в Североизточна България участват около 50 души от с. Присто, Варненска област. До пристигането на протестиращите в с. Каолиново техният брой нараства на 5 000 души. Демонстрантите са силно възбудени. Те са въоръжени с ножове, камъни и сопи. Някои от тях се нахвърлят срещу войниците от Вътрешни войски и милиционерите и влизат в ръкопашен бой. Още в началото един служител на МВР е тежко ранен, а войник от Вътрешни войски е пребит с камъни. По-леко ранени са и други войници, милиционери и демонстранти. Един 40-годишен шофьор е приет в болница припаднал и прегазен от тълпата. По-късно той умира. При аутопсията се установява, че е починал от инфаркт. След майските събития ДПС го обявява и почита като жертва, убит от МВР.
На следващия ден ¬ 20 май, в с. Тодор Икономово има турска сватба. Разиграва се истински екшън. Сватбарите се организират и нападат намиращите се в селото 19 милиционери и офицери от групата за бързо реагиране. Униформените правят кордон и бавно отстъпват към служебния джип, в който се намира оръжието на групата ¬ автомати с оптически мерници и боеприпаси. Те предупреждават напредналите, че ще стрелят. Дори произвеждат няколко изстрели във въздуха. Въпреки това сватбарите настъпват. Някои от тях дори успокояват останалите, като им казват да не се страхуват, тъй като служителите от МВР нямат патрони. Намирайки се в безизходица, служителите от МВР стреляли в земята. Трима от протестиращите загиват от рикуширалите куршуми.
След аутопсията се установява, че убитите и ранените имат рани от гръдния кош надолу, но не и в гърдите и главата. Всички извадени куршуми от телата са сплескани, което означава, че са от рикушет. Тоест никой от милиционерите не е стрелял на живо. Това не пречи по-късно събитията в с. Тодор Икономово да се определят като “кървавата сватба” и всяка година лидерите на ДПС поднасят цветя пред паметната плоча на загиналите, като подчертават жестокостта на властите и героизма на жертвите по време на майските събития.
МВР разполага с проверени данни, че на 27 май в Шумен се подготвя провеждането на най-голямата демонстрация. Има заплахи за терористични актове срещу базата на “Петрол”, газостанцията на “Балканстрой” и хлебозавода “П. Волов”. Въпреки взетите мерки около 2 000 души се събират на кооперативния пазар и влизат в сблъсък с органите на реда. В лека кола с варненска регистрация предварително са докарани сопи, с които протестиращите започват ръкопашен бой. От високите етажи на някои от блоковете по протестиращите политат саксии и буркани с лютеница. От тези протести няма убити. Само един служител на МВР е прободен с нож от участник в демонстрацията. Радиостанцията “Гласът на Турция” обаче непрекъснато съобщава, че в Шумен са станали най-големите демонстрации, но все още нямали точна информация за многото убити и ранени.
Една от целите на турското разузнаване по онова време е чрез провокираните майски събития да се провери как ще реагира тюркоезичното население при подобна обстановка. Най-важното е да се изясни дали то ще отиде към възможно най-острия сблъсък с органите на властта, като се пролее кръв и се дадат повече жертви. По този начин пролятата кръв би издълбала най-голямата пропаст и етническата омраза между турци и българи. Според замисъла на МИТ тези събития са генерална репетиция за евентуални бъдещи по-остри протестни действия, бунтове и сблъсъци. Осъществяването им обаче трябва да стане при благоприятни възможности за извоюване на така мечтаната от южната ни съседка Турска автономна република. С провокираните събития МИТ си поставя и задачата да провери каква ще е и реакцията на българските власти и ще се вземат ли по-твърди мерки при подобни демонстрации и бунтове.
Десет години след майските събития при откриване на конференцията по този повод Доган заяви: “Точно преди 10 години България беше изправена пред прага на гражданската война. От 20 до 30 май 1989 г. трябваше да се организират мирни демонстрации и манифестации и митинги в цялата страна. Но още първите протести показаха,че властта е шокирана от реакцията и че насилието може да създаде условия вълната на недоволството да излезе извън контрол. Това се прояви особено силно след първите жертви на майските събития…Само няколко месеца след като мина първоначалният шок в различни райони на страната започнаха да никнат нелегални структури, които си поставиха различни цели, част от които имаха и терористична насоченост.”
Въпреки многото лъжи, клевети и дезинформация майските събития от 1989 г. вече са история. Но при една нова провокация днес подобни събития могат да имат още по-опасни последици. Не е изключено те да доведат до етнически сблъсъци и война, подобна на тази в бивша Югославия. Остава ни само надеждата, че българското турско население няма да допусне повторно такива събития, които ще застрашат мира, сигурността, целостта, независимостта и бъдещето на България.
Българите-християни, загинали във “възродителния процес”
20 години мълчим и не говорим за събития, които оставиха рани в душата ни и отнеха живота на невинни хора
Райна Бозукова ¬ на 64 години, Стефан Атанасов ¬ 13 г., Георги Цветков ¬ 12 г., Николай Генков ¬ 63 г., Стилян Иванов ¬ 60 г., Яворка Петрова ¬ 38 г., Емил Николов ¬ 40 г.
Чувал ли е някой тези имена, знае ли съдбата на тези българи? Едва ли. Към тях ще добавя и едни други имена: Христо Бенков ¬ 60 г., Верка Ганкова ¬ 54 г., Венета Цанова ¬ 35 г., Василка Найденова ¬ 45 г., Мирияна Петрова ¬ 14 г., Василка Недялкова ¬ 40 г., Марин Недялков ¬ 44 г., Бонка Найденова ¬ 15 г., Метка Василева ¬ 38 г.
Първите са на българите, които загинаха във влака за Бургас вследствие на терористичен акт на 9 март 1985 г. А другите са получили тежки, средни и леки телесни повреди от същия взрив, поставен умишлено във вагона за майки с деца. Сред жертвите са четири деца, две от които ¬ мъртви.
Президентът и председателят на парламента допуснаха държавните институции да не почетат паметта на българите, станали невинни жертви на терор преди 10 години.
Жертви на тероризъм от страна на български мюсюлмани дадоха и българи-християни. Десет години по-късно паметта на никого от тях не е почетена от държавни институции, никой от тези българи, жертви на терор, не получи преклонение. Имената им не са изписани на паметни плочи. Оживелите са в неизвестност със спомена за изживения ужас.
В същото време коалиционният партньор на управляващата НДСВ ¬ ДПС с лидер Ахмед Доган, всяка година прави митинги и възхвалява авторите на терористичните актове. То не беше чешма, то не бяха празненства. И ако някой не е доразбрал ¬ честванията не се правят в друга държава, а в България ¬ държава, дала немалко жертви при терористичните актове на български мюсюлмани. И ако председателят на парламента мълчи от криворазбрана коалиционна лоялност, а и от незнание, то необяснимо е мълчанието по темата на държавния глава, депутатите и други политици извън парламента.
Вероятно за да е в крак с традицията, президентът на Република България Георги Първанов започна да раздава на кило ордени в рамките на мандата си. В раздаването той толкова се увлече, че закичи и лидера на ДПС Ахмед Доган ¬ същият, който приветства делата на български мюсюлмани, отнели живота на немалко българи-християни. Терористични актове, които безспорно са били направлявани и инспирирани тогава от Турция. Тероризъм, който включва: анонимни писма със заплахи за извършване на престъпления, палежи, терористични актове за жп катастрофи, в чакални, аерогара, обществени места, поставяне на турски национален флаг, разливане на препарат за растителна защита в шахта с питейна вода в различни селища на страната. При тези актове на терор загиват и Мустафа Шентюрк на 13 г. от Турция, ранени са Мариам Дедеян ¬ арменка, Биназ Шентюрк също от Турция, на 16 г. При тероризма смъртта и осакатяването не подбират нито етноса, нито религиозната принадлежност на жертвите…
Лидерите на ДПС никога не са крили, че движението им е наследник на турското националноосвободително движение в България. Ето цитат от негова Декларация, на която едва ли някой е обърнал внимание: “Заклевам се в кръвта на нашите жертви, в сълзите на нашите майки, че ще запазим честта и славата на турския народ.” (Из книгата на един от офицерите на ДС, който пряко се е занимавал с терористите и залавянето им.) Днес ДПС е пратило тази Декларация в миналото и се надява да бъде забравена, тъй като в годините то променя своята идеология от етническа защита към либерализъм.
Не може да се проповядва етническа омраза, въпреки че е твърде спорно как една общност, изповядваща исляма, определи с течение на времето по вероизповеданието си своя етнос. Смехотворен и твърде закъснял е опитът да се подхвърля и публикува стар доклад на Държавна сигурност за т.нар. възродителен процес. Днес никой не отрича миналата принадлежност на ДПС-лидери към БКП (партията, която взе решение за смяна на имената на българските мюсюлмани, без да се съобрази с каноните на религията им). Никой не отрича и принадлежността на ДПС-лидери към Държавна сигурност за периода, когато са сменяни имената на българските мюсюлмани. Остават дитирамбите, с които се величае етническият модел в България ¬ ако изобщо може да се говори за етнически модел на изкуствено създаден етнос въз основа на религията му.
Дали е било възможно да избухне гражданска война след смяната на имената, както бе тиражирано за пореден път? И това се оказва куха конструкция, тъй като българските мюсюлмани изчакват пет години след преименуването, за да започнат да недоволстват. Наченало се е с тероризъм, саботажи, подривна дейност, жертви, за да се стигне до желание за изселване. Пет години закъснява “недоволството”, но вече инспирирано от Анкара и МИТ (турското разузнаване). Анкара нарича открито българските мюсюлмани “нашите сънародници”. Що се отнася до смешното и нелепо словосъчетание “български турци”, със същия успех би могло да се говори и за “български македонци”. Разликата в използваната терминология е, че “български македонци” не се употребява, тъй като се знае, че става дума за българи. И тук е занемарен проблемът ¬ как българските македонци са българи, а българските мюсюлмани са български турци. Проблем, твърде удобен както за стратезите на промяната и завършилия преход, така и за учени историци, експерти по международно право. Най-правият път в двустранните отношения е равенството. В този смисъл българските мюсюлмани в Турция, които са “наши сънародници”, в Турция могат да са само и единствено турски граждани.
Защо отново се спори за етническия модел?
Последните изявления на лидери на ДПС и шумът, който вдигат около движението си, могат да се обобщят в думите на заместник-председателя на Народното събрание и депутат от ДПС Юнал Лютфи: “Коалицията ДПС и НДСВ е успешна коалиция и няма причини ДПС да не желае да продължи да работи до 2010 година.”
Не е новост за българския политически живот политиците да решават проблемите си, яхвайки една толкова деликатна тема като етническия модел. Направи го Иван Костов, за да легитимира новата си партия, отговориха му в хор от ДПС. “Българският етнически модел е продукт на цялото българско гражданско общество. ДПС е политически субект, без който този модел не можеше да се осъществи и да се разгърне. Движението успя да преобразува болката от възродителния процес във воля за обща държавност ¬ това е заслугата на ДПС”, каза още заместник-председателят на парламентарната група на движението Лютви Местан. Така Местан отново потвърди, че ДПС е политическа сила, възникнала противоконституционно, на етническа основа, а Костов реши, че българите са забравили как се извиняваше на изселниците в Турция за смяната на имената им.
Иван Костов се оказа поредният бивш български премиер, който загърби жертвите на терористичните актове на български мюсюлмани ¬ българските християни. Едва ли някой се съмнява днес в политическата неграмотност на бивши премиери, президенти, народни представители за това, че жертви е имало и сред българите-християни. Неграмотност, незнание и загърбване на паметта на тези деца, жени и мъже. “Българският етнически модел ще обогати ценностната система на ЕС, заяви Местан и припомни, че моралната присъда срещу “възродителния процес” вече е произнесена. Но това е едната страна на събития, дали невинни жертви и сред християни, и сред мюсюлмани. Морална присъда за жертвите българи-християни не е произнесена, а те далеч не са по-малобройни от мюсюлманите. Сочат го цифри в архивите на МВР.
Зорко се следи от съседна Турция да се спазват правата на българите мюсюлмани, въпреки че именно там те могат да се определят единствено и само като турци. Впрочем, така ги нарекоха с времето и новоизлюпени политици и политолози и в еднонационална България.
Остава открит обаче въпросът: кой ще защити правата и паметта на българите-християни в родината им от политици, политолози и чужди електронни и печатни издания? Как най-сетне ще бъде загърбена слугинската им позиция да правят поклони за сметка на паметта на невинни жертви? Докога ще разрешаваме политически мъже да делят паметта на загиналите български граждани от тероризъм? Не е ли позорно да се разграничават удобно жертвите на едни и същи исторически събития, като едните се почитат, а другите ¬ пренебрегват?
Един ден Булгаристан ще е наш, само че този път ще го купим, обявява пред сънародниците си бившият президент и премиер на Турция
Веселин Божков*
От десет години насам ДПС организира шумни тържества в памет на тримата атентатори от терористичната група “Ние”, разстреляни през 1989 г. Групата е автор на най-кървавите диверсионни актове в новата ни история. Членовете на терористичната организация взривяват чакалнята на жп гара Пловдив, паркинга пред летище Варна, вагона за майки с деца на влака Бургас-София до гара Буново и сладкарница в хотел “Сливен” в едноименния град. Убити са 8 души, между които и деца, а 73 са осакатени и обезобразени за цял живот.
В тяхна чест през 1993 г. Ахмед Доган открива чешма-паметник в село Трънак, Бургаско. Лидерът на ДПС обяви детеубийците за герои и ги нарече “борци за права и свободи”. Така една управляваща в момента партия, която претендира за лидерство на българския етнически модел, погазва паметта на невинно загиналите жертви от тероризма.
Няколко години преди т. нар. възродителен процес появата на подобни терористични групи бе обоснована и мотивирана от доктрината “Йозал”. И до ден-днешен тя е в сила.
Амбициозният и талантлив икономист от кюрдски произход Тургут Йозал, след като завършва висшето си образование и дълго години живее и работи в САЩ, става министър-председател на Турция. Йозал заема този пост непосредствено след военния преврат от 1980 г. Той разработва доктрина, която предвижда провеждането на икономическа, политическа и пропагандна инвазия, насочена към териториите на бившата Османска империя. Въз основа на доктрината “Йозал” се изгражда новата военна програма на Турция, съгласно която турската армия трябва да защитава националните интереси не само на собствената си, но и на чужда територия. С нея се загърбва обявената на 3 март 1923 г. от Кемал Ататюрк “Турска национална доктрина - мир в страната, мир в света”, която предвижда Турция да се изгради през следващите десетилетия като една съвременна светска държава.
Турската армия може да провежда военни операции в съседни близки и далечни страни, ако бъдат застрашени националните интереси на южната ни съседка, предвижда доктрината, изработена от Тургут Йозал.
Снимка: “Монитор”
Доктрината “Йозал” утвърждава възможността турската армия да провежда военни операции в съседни, близки и далечни страни, там където Турция прецени, че са застрашени националните й интереси. Тази агресивна военна доктрина, зад която стои една от най-големите армии в света, реално застрашава съседните на Турция страни при всеки евентуален военен конфликт в региона. На практика това означава, че когато пожелае при благоприятна вътрешна и международна обстановка, Турция може да провокира подобен етнически конфликт в нашата страна и в “защита правата и свободите” на тюркоезичното население да се ангажира в провеждането на военни операции на българска територия.
До 10 ноември 1989 г. това не можеше да стане, защото зад нас беше Варшавският договор и преди всичко армията на СССР, от която Турция изпитваше панически страх. По всяка вероятност след като вече сме членове на НАТО, Турция няма да посмее чрез военна сила да осъществи своите великодържавни намерения по отношение на нашата страна. Това не означава, че надвисналата над България опасност, застрашаваща нейната сигурност, цялост и бъдеще, е отминала. С помощта на протурските националисти, много от които навлязоха в структурите на ДПС, Турция може да се ангажира в конкретни действия за превръщане на България в стария Дунавски вилает, ако политическите сили у нас не предприемат своевременни решителни мерки за пресичане на тази подривна дейност.
Не ще и дума, че видният турски държавник, политик и ислямист Тургут Йозал твърдо отстояваше стремежа на Турция да възроди господството си както на Балканите, така и на една огромна територия от съвременния свят. Ако съдим от неговите думи, той е виждал отново така мечтания “Дунавски вилает” от времето на турското робство, обхващащ границите на съвременна България, като част от бъдеща Велика Турция. На форум на неговата Отечествена партия през 1991 г. Йозал заявява: “Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим”. Той бе прав. Турските фирми действително ни купуват. Те станаха собственици на много български предприятия и заводи след приватизацията им. Не се крият и намеренията да се изкупят и най-хубавата българска земя. “Потомците” на османските турци от средите на протурските националисти отдавна претендират, че населяват земите на своите предци. В това отношение те ще бъдат улеснени от евентуалната поправка на българската конституция, която ще даде право на чужденци да купуват обработваема земя. Прогнозите са, че след покупката на тези земи в Североизточна България и Родопите, където живеят компактни маси тюркоезично население, българи мохамедани и роми-мюсюлмани, ще продължи политиката на турцизиране. Очаква се да се поставят искания за отделяне на закупените територии в Турска автономна република, с цел бъдещото й присъединяване към “майката-родина” - Турция.
Според турската национална доктрина принадлежността на дадена територия към една или друга страна се определя не от историческото є развитие, което е довело до сегашната є национална и държавна определеност, а от демографските фактори. В случая не историята и миналото на дадена страна и народ са определящи. Етническата монолитност на населението, обитаващо определена територия, дава основание на турските националисти да поддържат тезата, че тези земи са техни и принадлежат на Турция. Тази мракобесна, античовешка теза преди Освобождението на България бе налагана с огън и меч, с проливането на потоци човешка кръв и с избиването на стотици хиляди деца, жени, старци, само защото принадлежат към друга народностна или религиозна група и земите, където са се заселили, от дневни времена трябва да принадлежат на османската империя, а след това и на Турция. По този начин южната ни съседка реши въпроса с Източна Тракия през 1913 г., като изби няколко десетки хиляди българи, а други около 300 хил. бяха изгонени от своите родни огнища, за да не остане никакво българско население по тези изконно наши земи.
1915 г. пък влезе в историята на човечеството с турския геноцид над арменското население. За няколко години 1,5 млн. арменци бяха избити, за да бъдат завзети техните земи от новите турски заселници. С такава цел се извърши и масовото прогонване на гръцкото население от Турция. В този смисъл може да се разглежда и турската окупация на една част от Кипър, която бе обявена за Севернокипърска турска република, призната единствено и само от Турция. Чрез избиването и етническото прочистване на това християнско население, турците, които се заселиха в окупираните от тях земи, се стремят да утвърдят нейната бъдеща национална и териториална принадлежност като неделима част от Република Турция.
Турция и сега продължава да осъществява своята асимилационна политика, като използва богатия опит на османската империя. Никакви промени с идването на нови режими, правителства, президенти и политически партии не променят разработената стратегическа линия за спечелване на тюркоезичното население като “пета колона” в реализиране на великодържавните й интереси в България и на Балканите. Използвайки възможностите и помощта на ДПС и на мюсюлманската религия, вече не се внушава на протурските националисти и религиозни фанатици страх, несигурност и неверие към светлото бъдеще в България. По този начин се утвърждава основната теза на концепцията за “външните турци”, съгласно която тюркоезичното население не бива да се изселва в Турция. То трябва да остане в България. Утвърждава се убеждението, че под ръководството на ДПС и с активното съдействие на мюсюлманските религиозни структури населението трябва да се бори за още по-големи и неограничени колективни права и свободи с крайната цел извоюване на самостоятелна турска автономна република.
Нов момент в реализирането на този стратегически замисъл се явява и безпрепятственото завръщане на една част от изселниците в Турция. Съгласно всички предишни изселнически спогодби след пристигането в Турция изселилите се наши граждани автоматично загубват българското си гражданство и придобиват турско. През 1993 г. едностранно нашата страна реши, че всички изселници, които са напуснали България след юни 1989 г., запазват българското си гражданство, независимо че са придобили и друго. Този акт, който с оглед интересите на България може да се определи като национално предателство, бе потвърден и от бившия министър-председател Иван Костов, който през 1998 г. пред изселниците ни в Бурса се изказа в защита на двойното гражданство. Сега Турция може да върне в България стотици хиляди бивши изселници. Те ще бъдат толкова българи, колкото е необходимо, за да бъдат обосновани исканията на Турция и на протурските националисти у нас за създаването на самостоятелна турска автономна република.
За разузнаването на южната ни съседка те са генерална репетиция преди отцепването на Турска автономна република
Майските събития през 1989 г., предшествали т.нар. “голяма екскурзия”, са ръководени от турското разузнаване (МИТ). Няколко десетки протурски националисти, членове на нелегални групи, агенти и емисари на турските разузнавателни и подривни служби, занимаващи се с шпионска, терористична и друга диверсионна дейност, успяват да увлекат значителен брой най-обикновени хора от тюркоезичното население и българомохамедани в протестни демонстрации и сблъсъци с органите на реда. В резултат на това са дадени човешки жертви.
Турция умело използва създадените негативни чувства и настроения сред част от това население в резултат на смяната на имената. МИТ постига изненадващи даже и за нея резултати от подривната си дейност. Разузнавателната централа успява да осъществи своята стара мечта за непосредствен много остър кървав сблъсък между част от тюркоезичното население и органите на властта в България.
При подготовката и провеждането на майските събития участват отделни български опозиционни групи и дисиденти като Независимото дружество за правата на човека, профсъюза “Подкрепа” на д-р Константин Тренчев и др. За да се привлече вниманието на Парижката конференция по Хелзинкския процес се създава т.нар. “Мюсюлмански стачен комитет”, който обявява гладна стачка. Чрез “Свободна Европа”, “Би Би Си” и турските радиостанции световната общественост е информирана за нарушените права на тюркоезичното население в България.
Във връзка с майските събития д-р Тренчев твърди: “Чувал съм от по-рано, че Ахмед Доган е координирал цялата акция от затвора. Това може да е вярно за събитията в Северна България, но пак повтарям ¬ капсул-детонатора го гръмнахме ние. Искам тази истина да се знае… Доган е бил силно ограничен във възможностите си в затвора тогава.”
През 1994 г. пред разградския в. “Гледище” Доган заявява: “Аз съм най-големият виновник за майските събития през 1989 г. и ми става мъчно понякога, че някои хора искат да го оспорят. Но е факт, че на моята съвест лежат девет жертви…”
Първият протест е организиран в Джебел на 19 май 1989 г. Представителите на тюркоезичното население издигат подсказаните им от техните лидери лозунги в защита на “перестройката” и във възхвала на Горбачов, както и искане да им се върнат имената, езика и да им се осигури възможност за свободно изселване. Този митинг, за разлика от другите, преминава без нарушаване на реда, без сблъсък с органите на властта и без унищожаване на имущество. Протестиращите се разотиват мирно, необезпокоявани от МВР.
Изборът на другия регион, където се организират протести ¬ Североизточна България, също не е случаен. Там живее компактно тюркоезично население. Много отдавна разузнаването на южната ни съседка го определя като най-подходящото място за обявяване на бъдещата Турска автономна република. Това е и една от основните задачи, които си поставят повечето от разкритите там нелегалните групи и организации.
В първата демонстрация в Североизточна България участват около 50 души от с. Присто, Варненска област. До пристигането на протестиращите в с. Каолиново техният брой нараства на 5 000 души. Демонстрантите са силно възбудени. Те са въоръжени с ножове, камъни и сопи. Някои от тях се нахвърлят срещу войниците от Вътрешни войски и милиционерите и влизат в ръкопашен бой. Още в началото един служител на МВР е тежко ранен, а войник от Вътрешни войски е пребит с камъни. По-леко ранени са и други войници, милиционери и демонстранти. Един 40-годишен шофьор е приет в болница припаднал и прегазен от тълпата. По-късно той умира. При аутопсията се установява, че е починал от инфаркт. След майските събития ДПС го обявява и почита като жертва, убит от МВР.
На следващия ден ¬ 20 май, в с. Тодор Икономово има турска сватба. Разиграва се истински екшън. Сватбарите се организират и нападат намиращите се в селото 19 милиционери и офицери от групата за бързо реагиране. Униформените правят кордон и бавно отстъпват към служебния джип, в който се намира оръжието на групата ¬ автомати с оптически мерници и боеприпаси. Те предупреждават напредналите, че ще стрелят. Дори произвеждат няколко изстрели във въздуха. Въпреки това сватбарите настъпват. Някои от тях дори успокояват останалите, като им казват да не се страхуват, тъй като служителите от МВР нямат патрони. Намирайки се в безизходица, служителите от МВР стреляли в земята. Трима от протестиращите загиват от рикуширалите куршуми.
След аутопсията се установява, че убитите и ранените имат рани от гръдния кош надолу, но не и в гърдите и главата. Всички извадени куршуми от телата са сплескани, което означава, че са от рикушет. Тоест никой от милиционерите не е стрелял на живо. Това не пречи по-късно събитията в с. Тодор Икономово да се определят като “кървавата сватба” и всяка година лидерите на ДПС поднасят цветя пред паметната плоча на загиналите, като подчертават жестокостта на властите и героизма на жертвите по време на майските събития.
МВР разполага с проверени данни, че на 27 май в Шумен се подготвя провеждането на най-голямата демонстрация. Има заплахи за терористични актове срещу базата на “Петрол”, газостанцията на “Балканстрой” и хлебозавода “П. Волов”. Въпреки взетите мерки около 2 000 души се събират на кооперативния пазар и влизат в сблъсък с органите на реда. В лека кола с варненска регистрация предварително са докарани сопи, с които протестиращите започват ръкопашен бой. От високите етажи на някои от блоковете по протестиращите политат саксии и буркани с лютеница. От тези протести няма убити. Само един служител на МВР е прободен с нож от участник в демонстрацията. Радиостанцията “Гласът на Турция” обаче непрекъснато съобщава, че в Шумен са станали най-големите демонстрации, но все още нямали точна информация за многото убити и ранени.
Една от целите на турското разузнаване по онова време е чрез провокираните майски събития да се провери как ще реагира тюркоезичното население при подобна обстановка. Най-важното е да се изясни дали то ще отиде към възможно най-острия сблъсък с органите на властта, като се пролее кръв и се дадат повече жертви. По този начин пролятата кръв би издълбала най-голямата пропаст и етническата омраза между турци и българи. Според замисъла на МИТ тези събития са генерална репетиция за евентуални бъдещи по-остри протестни действия, бунтове и сблъсъци. Осъществяването им обаче трябва да стане при благоприятни възможности за извоюване на така мечтаната от южната ни съседка Турска автономна република. С провокираните събития МИТ си поставя и задачата да провери каква ще е и реакцията на българските власти и ще се вземат ли по-твърди мерки при подобни демонстрации и бунтове.
Десет години след майските събития при откриване на конференцията по този повод Доган заяви: “Точно преди 10 години България беше изправена пред прага на гражданската война. От 20 до 30 май 1989 г. трябваше да се организират мирни демонстрации и манифестации и митинги в цялата страна. Но още първите протести показаха,че властта е шокирана от реакцията и че насилието може да създаде условия вълната на недоволството да излезе извън контрол. Това се прояви особено силно след първите жертви на майските събития…Само няколко месеца след като мина първоначалният шок в различни райони на страната започнаха да никнат нелегални структури, които си поставиха различни цели, част от които имаха и терористична насоченост.”
Въпреки многото лъжи, клевети и дезинформация майските събития от 1989 г. вече са история. Но при една нова провокация днес подобни събития могат да имат още по-опасни последици. Не е изключено те да доведат до етнически сблъсъци и война, подобна на тази в бивша Югославия. Остава ни само надеждата, че българското турско население няма да допусне повторно такива събития, които ще застрашат мира, сигурността, целостта, независимостта и бъдещето на България.
Българите-християни, загинали във “възродителния процес”
20 години мълчим и не говорим за събития, които оставиха рани в душата ни и отнеха живота на невинни хора
Райна Бозукова ¬ на 64 години, Стефан Атанасов ¬ 13 г., Георги Цветков ¬ 12 г., Николай Генков ¬ 63 г., Стилян Иванов ¬ 60 г., Яворка Петрова ¬ 38 г., Емил Николов ¬ 40 г.
Чувал ли е някой тези имена, знае ли съдбата на тези българи? Едва ли. Към тях ще добавя и едни други имена: Христо Бенков ¬ 60 г., Верка Ганкова ¬ 54 г., Венета Цанова ¬ 35 г., Василка Найденова ¬ 45 г., Мирияна Петрова ¬ 14 г., Василка Недялкова ¬ 40 г., Марин Недялков ¬ 44 г., Бонка Найденова ¬ 15 г., Метка Василева ¬ 38 г.
Първите са на българите, които загинаха във влака за Бургас вследствие на терористичен акт на 9 март 1985 г. А другите са получили тежки, средни и леки телесни повреди от същия взрив, поставен умишлено във вагона за майки с деца. Сред жертвите са четири деца, две от които ¬ мъртви.
Президентът и председателят на парламента допуснаха държавните институции да не почетат паметта на българите, станали невинни жертви на терор преди 10 години.
Жертви на тероризъм от страна на български мюсюлмани дадоха и българи-християни. Десет години по-късно паметта на никого от тях не е почетена от държавни институции, никой от тези българи, жертви на терор, не получи преклонение. Имената им не са изписани на паметни плочи. Оживелите са в неизвестност със спомена за изживения ужас.
В същото време коалиционният партньор на управляващата НДСВ ¬ ДПС с лидер Ахмед Доган, всяка година прави митинги и възхвалява авторите на терористичните актове. То не беше чешма, то не бяха празненства. И ако някой не е доразбрал ¬ честванията не се правят в друга държава, а в България ¬ държава, дала немалко жертви при терористичните актове на български мюсюлмани. И ако председателят на парламента мълчи от криворазбрана коалиционна лоялност, а и от незнание, то необяснимо е мълчанието по темата на държавния глава, депутатите и други политици извън парламента.
Вероятно за да е в крак с традицията, президентът на Република България Георги Първанов започна да раздава на кило ордени в рамките на мандата си. В раздаването той толкова се увлече, че закичи и лидера на ДПС Ахмед Доган ¬ същият, който приветства делата на български мюсюлмани, отнели живота на немалко българи-християни. Терористични актове, които безспорно са били направлявани и инспирирани тогава от Турция. Тероризъм, който включва: анонимни писма със заплахи за извършване на престъпления, палежи, терористични актове за жп катастрофи, в чакални, аерогара, обществени места, поставяне на турски национален флаг, разливане на препарат за растителна защита в шахта с питейна вода в различни селища на страната. При тези актове на терор загиват и Мустафа Шентюрк на 13 г. от Турция, ранени са Мариам Дедеян ¬ арменка, Биназ Шентюрк също от Турция, на 16 г. При тероризма смъртта и осакатяването не подбират нито етноса, нито религиозната принадлежност на жертвите…
Лидерите на ДПС никога не са крили, че движението им е наследник на турското националноосвободително дв