Ще управлява безпринципно правителство, с размита отговорност зад себе си и с открити проруски ядрени забежки. С това изречение приключвам негативния прочит на ситуацията след изборите. Не е дошъл краят на света, въпреки че преобладаващото настроение е подобно. Ако се опитаме да погледнем отвъд пазарлъците за нов кабинет, ще установим, че

Първи действия на новото правителство и подкрепящото го мнозинство: в заведенията отново се пуши, забранява се строителството на нови джамии, но пък предизборната кампания на турски език се разрешава. Токът става почти без пари, защото построяваме АЕЦ „Белене“ и още няколко реактора в Козлодуй. Минималната заплата веднага

(това е писано ден преди изборите и взе че не остаря) Клише е да кажеш, че нещо е невиждано, уникално или е за първи път в историята. Тази година обаче клишето е истина. Такава предизборна кампания в България никога не е имало. Избирателите бяха застреляни три пъти – веднъж пред очите им беше издигната димна завеса, която да им попречи да видят истинската кампания между политическите идеи; имаше и контролен изстрел, както е

Служебното правителство предприе най-решителната стъпка за краткия си мандат. В последния работен ден преди цяла една празнична седмица, кабинетът на Марин Райков обяви началото на края на порочната схема – държавните пари да отиват в една банка, която да създава медиен монопол, който пък да обслужва властта, която и да е тя. Новите правила

В оставащите дни до изборите още по-често ще чуваме за програмно правителство, експертен кабинет, националното спасение и т.н. И всичко това, разбира се, ще ни бъде обещано да бъде сътворено „с таланта на цялата нация“. Подобно говорене е лицемерно, цели само да скрие думата „коалиция“ и да даде свобода на политици да се заричат, че за нищо на света няма да влизат в коалиция с този или онзи.

Правителство без отговорност е и опасно, защото

Добре де, всички ли са такива? Това е въпросът, който изниква след като управляващата банда започна да се изпозастрелва помежду си. Всички ли са мутри, които признават само правото на мускула и ненавиждат закона? Всички ли са безгранично алчни, за които далаверата е единствен мотив? Всички ли имат толерантността на грухтящи

Генерал прописа поезия, а огромна компания обвини държавен служител в кръстоносен поход. Скандалът между Агенция „Митници“ и нефтената компания „Лукойл“ щеше да бъде най-горещата тема, ако точно в този момент групировките в управляващата партия не бяха започнали да си изясняват отношенията. Историята обаче е важна, защото показва как законът не е еднакъв за всички и как няколко институции признават в прав текст, че има монопол на пазара на горива, а само институцията, на която това й е работа